Постинг
24.03.2015 11:17 -
ШАХМАТНИ ЕТЮДИ 17
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2015 13:03
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.03.2015 13:03
ШАХМАТНИ ЕТЮДИ
17.
Понякога е толкова хубаво да побездействаш. Просто да поседнеш под цъфналата акация, да вдишваш от свежия й аромат и да не мислиш за нищо. Да поседиш и си почиваш, без да те интересува нищо – нека суетата на света около теб да си шуми, нека се радва или да тъгува, а ти да си стоиш невъзмутимо, отдаден на покоя на тялото и на духа си, на безразличието към всичко. Да се оставиш живота поне за малко да протече през тебе, без д остави някаква следа. Не са много миговете, в които можем да изпитаме това. Нищо да не ти липсва, на никого да не липсваш. В един такъв момент, в едно такова състояние, ме заварва мой приятел и ме изважда от това състояние.
– Стига си дрямал тук, ами хайде да отидем да наловим риба – казва ми той.
Риба. Това е нещото, което най-малко искам в този момент. Но след като размислям си казвам: „Защо пък не? Денят е толкова хубав. Няма да е зле да го прекарам с приятел сред природата.“ Но ловенето на риба е за мене доста скучна работа. Ако успея да изпадна в същото състояние в което съм сега ще е добре. Обаче и да изпадна, колко може да продължи то? И после ще ме обхване скуката и нетърпението. Трябва да имам някаква занимавка друга, освен клеченето над въдицата. И без много да му мисля, отвръщам:
– Ще дойда при условие, че вземем и шаха да поиграем, докато рибата размишлява да се хване ли на въдиците или не.
– Вземи го, кой те спира. Ама си мисля, че днес рибата много ще кълве и едва ли ще ти е до шах.
– Колкото и да кълве, дните вече са дълги, ще остане време и да поиграем под някоя върба край реката.
– Добре, съгласен. Да не мислиш, че ми е толкова заради рибата? Не ми се стои в къщи цял ден. Жената пак ще ми намери някаква работа из и нищо няма да разбера от почивния ден.
– Доколкото я познавам, точно това ще направи – смея се аз.
– Ще си купим нещо за хапване – бира, мезе. Мисля, че ще си прекараме чудесно.
– Ами да вървим тогава.
Извършваме нужните приготовления и с неговата кола отиваме на реката. Той си има любимо място на което ме води всеки път, когато тръгнем за риба. И аз го харесвам, има чудесна гледка, има поляна с прохладни сенки под върбите, има хубав вир в който лятно време след риболова се къпем.
Заемаме избраните от него места и хвърляме въдиците. Противно на очакванията му, рибата днес изобщо не кълве. Дългото чакане ни отегчава, убива ентусиазма ни за риболов и нареждаме фигурите да поиграем шах. Играта така ни увлича, че изобщо забравяме за въдиците. Приятелят ми е слаб шахматист и губи всички изиграни партии. Давам му последен шанс. Иска ми се да го оставя да ме победи, давам му материален и позиционен превес, но изведнъж, във вече губещата си позиция, откривам неочаквано спасителна комбинация, с която след няколко хода го матирам и не мога да не се стърпя да я приложа. Така загубва и последната игра.
– Жалко. Тъкмо вече се виждах победител. Как го измисли този мат, в положението в което беше изпаднал?
– Изобщо не съм го измислил – отвръщам аз. – Измисли го ти.
– Как така? – гледа ме неразбиращо той.
– Ами твоите грешни ходове определят моите. Аз следвам грешките, които ти правиш и така се получава моята игра. Така, че комбинацията която се получи я сътвори ти, а аз само я реализирах.
– Като те слушам излиза, че си прав. Излиза, че играта е много лесна – следваш грешките на противника и побеждаваш!?
– Прав съм, да. А що се касае до играта, понякога тя е лесна, но някога не до там, а понякога е много трудна. Зависи как и с кого играеш.
От непрекъснатите загуби той е отегчен. Загубил е вяра за успех и вече не му се играе, затова казва:
– Добре. Да вземем да си вървим. Ясно е, че днес нито риба ще хванем, нито ще те бия на шах.
Докато го слушам си мисля за това, че, когато човек не вярва в успеха си, той вече наполовина е загубил битката.
– Е, и утре е ден. Не губи кураж за следващия тираж, както се казва. Да вървим, тогава.
Когато се прибираме си давам сметка, че измина един ден в който нищо съществено не свършихме, но макар и да няма с какво да се похвалим, той си отива добре преживян. Поне си починахме и няма за какво да съжаляваме в него.
17.
Понякога е толкова хубаво да побездействаш. Просто да поседнеш под цъфналата акация, да вдишваш от свежия й аромат и да не мислиш за нищо. Да поседиш и си почиваш, без да те интересува нищо – нека суетата на света около теб да си шуми, нека се радва или да тъгува, а ти да си стоиш невъзмутимо, отдаден на покоя на тялото и на духа си, на безразличието към всичко. Да се оставиш живота поне за малко да протече през тебе, без д остави някаква следа. Не са много миговете, в които можем да изпитаме това. Нищо да не ти липсва, на никого да не липсваш. В един такъв момент, в едно такова състояние, ме заварва мой приятел и ме изважда от това състояние.
– Стига си дрямал тук, ами хайде да отидем да наловим риба – казва ми той.
Риба. Това е нещото, което най-малко искам в този момент. Но след като размислям си казвам: „Защо пък не? Денят е толкова хубав. Няма да е зле да го прекарам с приятел сред природата.“ Но ловенето на риба е за мене доста скучна работа. Ако успея да изпадна в същото състояние в което съм сега ще е добре. Обаче и да изпадна, колко може да продължи то? И после ще ме обхване скуката и нетърпението. Трябва да имам някаква занимавка друга, освен клеченето над въдицата. И без много да му мисля, отвръщам:
– Ще дойда при условие, че вземем и шаха да поиграем, докато рибата размишлява да се хване ли на въдиците или не.
– Вземи го, кой те спира. Ама си мисля, че днес рибата много ще кълве и едва ли ще ти е до шах.
– Колкото и да кълве, дните вече са дълги, ще остане време и да поиграем под някоя върба край реката.
– Добре, съгласен. Да не мислиш, че ми е толкова заради рибата? Не ми се стои в къщи цял ден. Жената пак ще ми намери някаква работа из и нищо няма да разбера от почивния ден.
– Доколкото я познавам, точно това ще направи – смея се аз.
– Ще си купим нещо за хапване – бира, мезе. Мисля, че ще си прекараме чудесно.
– Ами да вървим тогава.
Извършваме нужните приготовления и с неговата кола отиваме на реката. Той си има любимо място на което ме води всеки път, когато тръгнем за риба. И аз го харесвам, има чудесна гледка, има поляна с прохладни сенки под върбите, има хубав вир в който лятно време след риболова се къпем.
Заемаме избраните от него места и хвърляме въдиците. Противно на очакванията му, рибата днес изобщо не кълве. Дългото чакане ни отегчава, убива ентусиазма ни за риболов и нареждаме фигурите да поиграем шах. Играта така ни увлича, че изобщо забравяме за въдиците. Приятелят ми е слаб шахматист и губи всички изиграни партии. Давам му последен шанс. Иска ми се да го оставя да ме победи, давам му материален и позиционен превес, но изведнъж, във вече губещата си позиция, откривам неочаквано спасителна комбинация, с която след няколко хода го матирам и не мога да не се стърпя да я приложа. Така загубва и последната игра.
– Жалко. Тъкмо вече се виждах победител. Как го измисли този мат, в положението в което беше изпаднал?
– Изобщо не съм го измислил – отвръщам аз. – Измисли го ти.
– Как така? – гледа ме неразбиращо той.
– Ами твоите грешни ходове определят моите. Аз следвам грешките, които ти правиш и така се получава моята игра. Така, че комбинацията която се получи я сътвори ти, а аз само я реализирах.
– Като те слушам излиза, че си прав. Излиза, че играта е много лесна – следваш грешките на противника и побеждаваш!?
– Прав съм, да. А що се касае до играта, понякога тя е лесна, но някога не до там, а понякога е много трудна. Зависи как и с кого играеш.
От непрекъснатите загуби той е отегчен. Загубил е вяра за успех и вече не му се играе, затова казва:
– Добре. Да вземем да си вървим. Ясно е, че днес нито риба ще хванем, нито ще те бия на шах.
Докато го слушам си мисля за това, че, когато човек не вярва в успеха си, той вече наполовина е загубил битката.
– Е, и утре е ден. Не губи кураж за следващия тираж, както се казва. Да вървим, тогава.
Когато се прибираме си давам сметка, че измина един ден в който нищо съществено не свършихме, но макар и да няма с какво да се похвалим, той си отива добре преживян. Поне си починахме и няма за какво да съжаляваме в него.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
