Постинг
17.03.2015 11:38 -
ШАХМАТНИ ЕТЮДИ 10
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 607 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2015 11:39
Прочетен: 607 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2015 11:39
ШАХМАТНИ ЕТЮДИ
10.
Седнал съм в сянката на стария чинар който расте на входа на нашия жилищен блок и разигравам една партия на нашия световен шампион по шахмат Веселин Топалов и Магнус Карлсен. Намирам я за много интересна и не съм усетил кога до мен е спрял Стоянчо, едно съседско момченце.
– Чичо Иване, какво правиш?
Повдигам очи от шахматното поле, където се води разгорещен сблъсък на две твърде различни концепции за играта и го поглеждам изненадан от въпроса му. После отговарям:
– Уча се да играя шах.
– Че ти нали знаеш?
– Знам, ама искам да играя по-добре и трябва да се уча от големите майстори. Човек докато е жив, момчето ми, все има на какво още да се учи.
– А мене можеш ли да ме научиш?
– Искаш ли?
– Много искам. Трудно ли е да се играе шах.
– Щом много искаш, няма да е трудно. По-трудното идва после.
– Кога, после?
– Когато поискаш да станеш добър шахматист. Във всяка една работа, пожелаеш ли да станеш добър, става много трудно.
– А ако искаш не просто да си добър, а да си най-добрия?
– Тогава ще трябва да се трудиш, без да знаеш какво е почивка.
– Ти добър ли искаш да станеш или най-добър?
– Още не съм решил? – чистосърдечно си признава моят събеседник. – Нека първо да се науча да играя, пък после ще видим. Кога ще започнем?
– Може още сега. Съгласен?
– Ами ти нали сега учиш.
– После ще уча, има време и за това. Сега е по-важно е да те науча тебе, че да има с кого да водя битки, а не да си местя фигурите сам тук в сянката на чинара.
– Добре, нямам търпение.
– Сядай тогава срещу мене.
Стоянчо се настанява удобно и ме поглежда с нескрит ентусиазъм. Аз събарям фигурите от шахматната дъска и започвам да обяснявам, как тя трябва правилно да се постави. После как се наричат всички фигури и как се нареждат, коя как може да върви по квадратчетата. Доста време обяснявах, защото любопитството на момчето и нетърпението му ме засипваха с безброй въпроси. По някое време се изморявам и казвам:
– За днес, стига. Запомни ли правилата на които те учих?
– Това ли е всичко, което трябва да знам?
– Не. Има и още, но наведнъж не може. Ще научаваш някои неща в процеса на играта. Важното е да не забравяш днешния урок.
– Мисля, че запомних добре.
– В такъв случай утре ще дойдеш да те изпитам.
– Съгласен. Сега ще отида да покарам велосипед, че се схванах от толкова седене.
– Тогава, до утре.
Момченцето хуква да играе, доволно, че е научило нови неща. А аз загледан след него си мисля за това, колко хубаво е, че започва от малък, за да има достатъчно време да разгърне напълно възможностите си, ако иска да стане шахматист. А дори и да не стане, да играе само за удоволствие, играта пак ще му е от полза, защото ще го научи на много неща и ще му помогне да изгради ценни качества на своя характер.
Разконцентриран от заниманията си с момчето се отказвам от разиграването на партията, която проучвах, прибирам фигурите в кутията и си тръгвам към къщи.
10.
Седнал съм в сянката на стария чинар който расте на входа на нашия жилищен блок и разигравам една партия на нашия световен шампион по шахмат Веселин Топалов и Магнус Карлсен. Намирам я за много интересна и не съм усетил кога до мен е спрял Стоянчо, едно съседско момченце.
– Чичо Иване, какво правиш?
Повдигам очи от шахматното поле, където се води разгорещен сблъсък на две твърде различни концепции за играта и го поглеждам изненадан от въпроса му. После отговарям:
– Уча се да играя шах.
– Че ти нали знаеш?
– Знам, ама искам да играя по-добре и трябва да се уча от големите майстори. Човек докато е жив, момчето ми, все има на какво още да се учи.
– А мене можеш ли да ме научиш?
– Искаш ли?
– Много искам. Трудно ли е да се играе шах.
– Щом много искаш, няма да е трудно. По-трудното идва после.
– Кога, после?
– Когато поискаш да станеш добър шахматист. Във всяка една работа, пожелаеш ли да станеш добър, става много трудно.
– А ако искаш не просто да си добър, а да си най-добрия?
– Тогава ще трябва да се трудиш, без да знаеш какво е почивка.
– Ти добър ли искаш да станеш или най-добър?
– Още не съм решил? – чистосърдечно си признава моят събеседник. – Нека първо да се науча да играя, пък после ще видим. Кога ще започнем?
– Може още сега. Съгласен?
– Ами ти нали сега учиш.
– После ще уча, има време и за това. Сега е по-важно е да те науча тебе, че да има с кого да водя битки, а не да си местя фигурите сам тук в сянката на чинара.
– Добре, нямам търпение.
– Сядай тогава срещу мене.
Стоянчо се настанява удобно и ме поглежда с нескрит ентусиазъм. Аз събарям фигурите от шахматната дъска и започвам да обяснявам, как тя трябва правилно да се постави. После как се наричат всички фигури и как се нареждат, коя как може да върви по квадратчетата. Доста време обяснявах, защото любопитството на момчето и нетърпението му ме засипваха с безброй въпроси. По някое време се изморявам и казвам:
– За днес, стига. Запомни ли правилата на които те учих?
– Това ли е всичко, което трябва да знам?
– Не. Има и още, но наведнъж не може. Ще научаваш някои неща в процеса на играта. Важното е да не забравяш днешния урок.
– Мисля, че запомних добре.
– В такъв случай утре ще дойдеш да те изпитам.
– Съгласен. Сега ще отида да покарам велосипед, че се схванах от толкова седене.
– Тогава, до утре.
Момченцето хуква да играе, доволно, че е научило нови неща. А аз загледан след него си мисля за това, колко хубаво е, че започва от малък, за да има достатъчно време да разгърне напълно възможностите си, ако иска да стане шахматист. А дори и да не стане, да играе само за удоволствие, играта пак ще му е от полза, защото ще го научи на много неща и ще му помогне да изгради ценни качества на своя характер.
Разконцентриран от заниманията си с момчето се отказвам от разиграването на партията, която проучвах, прибирам фигурите в кутията и си тръгвам към къщи.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
