Постинг
16.08.2014 10:59 -
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 9
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 9
Погледна се лисицата в огледалото, което не отдавна беше намерила край пътя в гората и възкликна:
– Колко съм хубава! Толкова съм хубава, колкото съм и хитра!
Остави го самодоволно настрана и после добави:
– Ако бях и сита, колкото съм хубава и хитра, щеше да е чудесно. Но не е така. Хубостта ми не пълни стомаха.
После се почеса многозначително по главата и си рече:
– Хубостта ми не може да ме нахрани, но хитростта може. Гарванът вероятно пак е намерил нещо за похапване, а като гледам слънцето къде е, мисля, че това е времето за неговата закуска. Но как да го надхитря, как!?
Погледът й попадна отново на изправеното до нея огледало и в този миг, тя лукаво се усмихна. После го грабна и нетърпеливо изхвърча навън.
Не беше се излъгала, гарванът наистина бе кацнал на любимото си място върху сухия клон на стария орех в края на гората с голямо парче наденица в човката и блажено прежумяваше срещу ярките лъчи на утринното слънце, предвкусвайки удоволствието от обилната закуска, която му предстоеше.
Лисицата въздъхна облекчено – не беше закъсняла. Тя спря на възвишението и завъртя припряно огледалото в лапите си. Насочи го към слънцето и проследи отражението на лъчите попаднали върху близкия храст. После внимателно нагласи огледалото така, че отражението на слънцето да заблести в очите на гарвана.
Гарванът на мига бе заслепен и силно се уплаши:
– Какво по дяволите става тук! – сепна се и изпусна парчето наденица в тревата.
Лисицата спокойно се запъти към него, без да бърза, защото знаеше, че докато гарванът е заслепен, ще е напълно безпомощен. После му викна:
– Появи се второ слънце, приятелю. Бягай да бягаме, че лошо ни се пише.
Тя си взе изпуснатата в тревата закуска и си я излапа сладко, докато гарванът напразно се мъчеше да предпази очи с разперените си крила. После се престори на много уплашена и побягна, като викна:
– Бързо да се скрием в храстите!
Огледалото вече не блестеше в очите на птицата и тя, отново останала измамена и гладна, с мощен грак полетя след лисицата, за да потърси убежище в гората.
Погледна се лисицата в огледалото, което не отдавна беше намерила край пътя в гората и възкликна:
– Колко съм хубава! Толкова съм хубава, колкото съм и хитра!
Остави го самодоволно настрана и после добави:
– Ако бях и сита, колкото съм хубава и хитра, щеше да е чудесно. Но не е така. Хубостта ми не пълни стомаха.
После се почеса многозначително по главата и си рече:
– Хубостта ми не може да ме нахрани, но хитростта може. Гарванът вероятно пак е намерил нещо за похапване, а като гледам слънцето къде е, мисля, че това е времето за неговата закуска. Но как да го надхитря, как!?
Погледът й попадна отново на изправеното до нея огледало и в този миг, тя лукаво се усмихна. После го грабна и нетърпеливо изхвърча навън.
Не беше се излъгала, гарванът наистина бе кацнал на любимото си място върху сухия клон на стария орех в края на гората с голямо парче наденица в човката и блажено прежумяваше срещу ярките лъчи на утринното слънце, предвкусвайки удоволствието от обилната закуска, която му предстоеше.
Лисицата въздъхна облекчено – не беше закъсняла. Тя спря на възвишението и завъртя припряно огледалото в лапите си. Насочи го към слънцето и проследи отражението на лъчите попаднали върху близкия храст. После внимателно нагласи огледалото така, че отражението на слънцето да заблести в очите на гарвана.
Гарванът на мига бе заслепен и силно се уплаши:
– Какво по дяволите става тук! – сепна се и изпусна парчето наденица в тревата.
Лисицата спокойно се запъти към него, без да бърза, защото знаеше, че докато гарванът е заслепен, ще е напълно безпомощен. После му викна:
– Появи се второ слънце, приятелю. Бягай да бягаме, че лошо ни се пише.
Тя си взе изпуснатата в тревата закуска и си я излапа сладко, докато гарванът напразно се мъчеше да предпази очи с разперените си крила. После се престори на много уплашена и побягна, като викна:
– Бързо да се скрием в храстите!
Огледалото вече не блестеше в очите на птицата и тя, отново останала измамена и гладна, с мощен грак полетя след лисицата, за да потърси убежище в гората.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
