Постинг
14.08.2014 10:22 -
ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА – 8
ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА – 8
Лисицата се събуди рано от силно присвиване в стомаха. Гладът така и не я оставяше да се наспи както трябва. В краткия си сън и тази нощ бе сънувала, че е влязла в курника на крайната къща в селото и бе яла кокошки до насита. Но това си беше само един кратък измамен сън, а действителността бе съвсем друга. Вече няколко дни не беше слагала нищо в уста и стомахът неистово й напомняше за това. Затова, още на разсъмване тя тръгна към мястото където знаеше, че може да намери глупавия, според нея, гарван и ако има малко късмет да успее да го надхитри и да му отмъкне закуската.
„Как завиждам на тази глуповата птица – помисли си тя, докато изкачваше височината. – Има си крила, лети навсякъде, вижда всичко и все намира нещо за похапване. А, аз горката, мога да разчитам единствено на хитростта си.“
Щом се изкачи на хълмчето, тя огледа с трескав поглед близките дървета в ниското. Но за нейно съжаление, тази сутрин гарванът го нямаше на любимото му място. Тъкмо се канеше да отправи проклятието си по негов адрес, когато го забеляза да се полюшва на клонкката на едно по-ниско тънкостволо дръвче. За нейна радост забеляза, че държеше в човката си голямо парче кашкавал.
„Пак е успял рано-рано да се вреди със закуска, пустият му гарван!“ – помисли си тя. Беше го измамвала не веднъж с хитрините си и сега не й се вярваше да успее повторно с някоя от тях. Но гладът стържеше в стомаха и не я оставяше да бездейства. Затова тя се провикна:
– Гарванчо, знам колко си милостив към нещастието на другите – започна мазно да го ласкае хитрушата. – Всички говорят за това в гората. Затова съм сигурна, че ще покажеш своята щедрост, като споделиш закуската си с една изгладняла, изпаднала в немилост лисица.
Гарванът не веднъж беше слушал ласкателствата й и равнодушно посрещна думите й, като силно стискаше в човка парчето кашкавал.
Като изчерпи сладкодумието и търпението си, лисицата разбра, че няма да успее да го придума и си каза: „ Явно така няма да стане. Трябва да измисля нещо друго.“
В това време първият слънчев лъч проблесна в зеленината на короните на старите дървета и с него сякаш просветна в главата й какво трябва да направи. Тя лукаво се усмихна, сви се на кълбо и се търкулна от височината към дървото на което беше кацнал гарванът. Когато удари гърба си в ствола, дървото се разтресе и изненаданият гарван силно се залюля, загуби равновесие, гракна силно , изпусна кашкавала от човката и подхвръкна. Лисицата това и чакаше, скочи пъргаво и грабна падналото в тревата парче кашкавал, глътна го бързо и побягна надалече в гората. Вярно че гърбината малко я наболяваше от удара в дървото, но поне за известно време стомахът щеше да я остави на мира.
Така клетият гарван остана и тази сутрин без закуска.
Лисицата се събуди рано от силно присвиване в стомаха. Гладът така и не я оставяше да се наспи както трябва. В краткия си сън и тази нощ бе сънувала, че е влязла в курника на крайната къща в селото и бе яла кокошки до насита. Но това си беше само един кратък измамен сън, а действителността бе съвсем друга. Вече няколко дни не беше слагала нищо в уста и стомахът неистово й напомняше за това. Затова, още на разсъмване тя тръгна към мястото където знаеше, че може да намери глупавия, според нея, гарван и ако има малко късмет да успее да го надхитри и да му отмъкне закуската.
„Как завиждам на тази глуповата птица – помисли си тя, докато изкачваше височината. – Има си крила, лети навсякъде, вижда всичко и все намира нещо за похапване. А, аз горката, мога да разчитам единствено на хитростта си.“
Щом се изкачи на хълмчето, тя огледа с трескав поглед близките дървета в ниското. Но за нейно съжаление, тази сутрин гарванът го нямаше на любимото му място. Тъкмо се канеше да отправи проклятието си по негов адрес, когато го забеляза да се полюшва на клонкката на едно по-ниско тънкостволо дръвче. За нейна радост забеляза, че държеше в човката си голямо парче кашкавал.
„Пак е успял рано-рано да се вреди със закуска, пустият му гарван!“ – помисли си тя. Беше го измамвала не веднъж с хитрините си и сега не й се вярваше да успее повторно с някоя от тях. Но гладът стържеше в стомаха и не я оставяше да бездейства. Затова тя се провикна:
– Гарванчо, знам колко си милостив към нещастието на другите – започна мазно да го ласкае хитрушата. – Всички говорят за това в гората. Затова съм сигурна, че ще покажеш своята щедрост, като споделиш закуската си с една изгладняла, изпаднала в немилост лисица.
Гарванът не веднъж беше слушал ласкателствата й и равнодушно посрещна думите й, като силно стискаше в човка парчето кашкавал.
Като изчерпи сладкодумието и търпението си, лисицата разбра, че няма да успее да го придума и си каза: „ Явно така няма да стане. Трябва да измисля нещо друго.“
В това време първият слънчев лъч проблесна в зеленината на короните на старите дървета и с него сякаш просветна в главата й какво трябва да направи. Тя лукаво се усмихна, сви се на кълбо и се търкулна от височината към дървото на което беше кацнал гарванът. Когато удари гърба си в ствола, дървото се разтресе и изненаданият гарван силно се залюля, загуби равновесие, гракна силно , изпусна кашкавала от човката и подхвръкна. Лисицата това и чакаше, скочи пъргаво и грабна падналото в тревата парче кашкавал, глътна го бързо и побягна надалече в гората. Вярно че гърбината малко я наболяваше от удара в дървото, но поне за известно време стомахът щеше да я остави на мира.
Така клетият гарван остана и тази сутрин без закуска.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
