Постинг
18.03.2013 07:37 -
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 5
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 5
Гарванът дълго седя кацнал на любимото си място. Наслаждаваше се той на окъпаната в слънце планина и очакваше появата на лисицата по пътеката по която тя всеки ден вървеше. Понеже на лозницата имаше все още един неизяден грозд, искаше да я подразни, като го види сладко да похапва. Най после дългоопашата хитгруша се измъкна от храсталаците, които криеха дупката й от любопитни погледи и тръгна по познатата пътека. Гарванът това и чакаше. Щом тя приближи лозницата, подхвръкна на нея и започна да кълве от налелите пълната си сладост зърна. Пръски лепкав ароматен сок се разхвърчаха под лозата. Няколко от тях попаднаха върху чувствителния нос на лисицата и тя мигом се облиза. Това направо я подлуди, както беше изгладняла. А гарванът отгоре я заговори предизвикателно:
– Добро утро, Лисано! Де отиваш тъй рано? – направо го изби на поезия от удоволствие, че силно раздразни лисицата.
– Правя утринната си разходка, най-добра птицо измежду птиците. Коя друга птица ще направи като тебе, да сподели закуската си с мен? – подхвана пак с ласкателствата си Лисана.
Но гарванът продължи да си хапва, без да обърне внимание на думите й. За да я ядоса още повече, само каза:
– Да, великодушен съм, това го знаят всички в нашата гора, но от зрънцата няма да ти дам, пък ако ще да стана и за срам.
Лисицата отвърна:
– Аз пък и да ми дадеш, няма да опитам даже. Просто исках да видя как ще постъпиш. Де се е чуло и видяло, лисица грозде да яде? Лисицата се храни само с вкусни зайчета.
– Е, тогава, ще ти отговоря кратко – нека да ти бъде сладко! – отвърна с лукава усмивка гарванът.
Ядосана и от поетичните умения на гарвана, и от това, че пак си тръгва гладна, лисицата се измуши през обраслата с храсти полянка и се скри от погледа му. Но се спря на такова място, от което можеше да наблюдава кога ще се махне от лозницата омразният й гарван.
Той изкълва цялата чепка, изпъчи самодоволно гърди срещу сияещото слънце в утринното неби и като изпляска шумно с крила, излетя с мощен грак към старите самотни дъбове в края на гората, за да храносмила.
Тогава лисицата незабележимо се измъкна от прикритието си и тръгна към лозницата, с надеждата да намери някое отхвръкнало от чепката гроздово зрънце – изпаднала троха от пищната гарванова закуска.
Гарванът дълго седя кацнал на любимото си място. Наслаждаваше се той на окъпаната в слънце планина и очакваше появата на лисицата по пътеката по която тя всеки ден вървеше. Понеже на лозницата имаше все още един неизяден грозд, искаше да я подразни, като го види сладко да похапва. Най после дългоопашата хитгруша се измъкна от храсталаците, които криеха дупката й от любопитни погледи и тръгна по познатата пътека. Гарванът това и чакаше. Щом тя приближи лозницата, подхвръкна на нея и започна да кълве от налелите пълната си сладост зърна. Пръски лепкав ароматен сок се разхвърчаха под лозата. Няколко от тях попаднаха върху чувствителния нос на лисицата и тя мигом се облиза. Това направо я подлуди, както беше изгладняла. А гарванът отгоре я заговори предизвикателно:
– Добро утро, Лисано! Де отиваш тъй рано? – направо го изби на поезия от удоволствие, че силно раздразни лисицата.
– Правя утринната си разходка, най-добра птицо измежду птиците. Коя друга птица ще направи като тебе, да сподели закуската си с мен? – подхвана пак с ласкателствата си Лисана.
Но гарванът продължи да си хапва, без да обърне внимание на думите й. За да я ядоса още повече, само каза:
– Да, великодушен съм, това го знаят всички в нашата гора, но от зрънцата няма да ти дам, пък ако ще да стана и за срам.
Лисицата отвърна:
– Аз пък и да ми дадеш, няма да опитам даже. Просто исках да видя как ще постъпиш. Де се е чуло и видяло, лисица грозде да яде? Лисицата се храни само с вкусни зайчета.
– Е, тогава, ще ти отговоря кратко – нека да ти бъде сладко! – отвърна с лукава усмивка гарванът.
Ядосана и от поетичните умения на гарвана, и от това, че пак си тръгва гладна, лисицата се измуши през обраслата с храсти полянка и се скри от погледа му. Но се спря на такова място, от което можеше да наблюдава кога ще се махне от лозницата омразният й гарван.
Той изкълва цялата чепка, изпъчи самодоволно гърди срещу сияещото слънце в утринното неби и като изпляска шумно с крила, излетя с мощен грак към старите самотни дъбове в края на гората, за да храносмила.
Тогава лисицата незабележимо се измъкна от прикритието си и тръгна към лозницата, с надеждата да намери някое отхвръкнало от чепката гроздово зрънце – изпаднала троха от пищната гарванова закуска.
Вълнообразно
Търсене
