Постинг
14.03.2013 07:19 -
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 3
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2013 07:26
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.03.2013 07:26
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 3
Гарванът можеше да бъде доволен и тази сутрин. В дни на дълбока криза, намери се и за него, прегладнелия, вкусно парченце сиренце. Кацна той на любимия си клон, премижа от удоволствие срещу слънцето. Не бързаше да глътне закуската си, искаше по-дълго да й се наслади, да се порадва на апетитната й миризма.
Но ето, че сред горските обитатели и друг надуши сиренето с чувствителния си нос. Това беше хитрата лисица, която никога не пропускаше възможността да се опита да му го отмъкне от човката с всепризнатото си изкуство на ласкателка. Такъв глад я мъчеше, та принуждаваше ума й бързо да измисли поредната хитрина, с която да напълни стомаха си и да направи гарвана за посмешище.
Застана тя под клона и занарежда с меден, подкупващо ласкав глас:
– Добро утро, приятелю. Колко си изискан и красив в черния си официален костюм! Не съм те виждала от доста време. Къде се загуби? Цялата гора се затъжи за тебе. Тъжна и грозна е без твоята красота. А да не говорим за това пък колко много ни липсва твоя чуден глас. Всички с нетърпение чакаме отново да ни попееш.
Гарванът, веднъж излъган по този начин, не се хвана на изтънчените ласкателства на лисицата. Стоеше спокойно и равнодушно слушаше думите й, стиснал здраво сиренето в човката си.
Лисицата разбра, че няма да може да го накара още веднъж да запее и да изпусне парчето, но не се отказва, стомахът празен я присвива и я принуждава да не спира да говори:
– Където и да минех, все едно и също чувах да говорят горските животни: „Няма по-красив и по-изискан от гарвана в нашата гора. Няма!“ Не мислиш ли, че преувеличават?
Гарванът, доволен от това което чуваше, бързо отговори:
– Никак даже не преувеличават. Точно така си е.
При тези думи, сиренето падна от човката му право в устата на лисицата и тя на мига го глътна.
– Добре, че има глупаци като тебе, че иначе да съм умряла досега от глад.
Гарванът много се ядоса на наивността си, но нямаше вече какво да направи. Като помисли малко, той рече:
– Знаеш ли Лисано, познавах твоята баба, която беше много по-хитра и от тебе, но умря. Познавах и твоята майка, която с хитростта си похапна доста сиренце от моята глупост, но и тя умря и вече никой не я помни. Като те гледам и ти вече си много стара, и си на път да ни напуснеш.
– Не разбирам накъде биеш, глупако? – отвърна лисицата.
– На там, че с хитростта си може да ми изяждате често сиренето, но не можете да ме надживеете. Макар и по-глупав и гладен, аз продължих да живея след рода ти, ще продължа и след тебе – отвърна гарванът гордо и с мощен грак подхвръкна от клона.
Като нямаше какво да отговори, лисицата недоволно изсумтя и повлече проскубаната си опашка към близкия храсталак.
Гарванът можеше да бъде доволен и тази сутрин. В дни на дълбока криза, намери се и за него, прегладнелия, вкусно парченце сиренце. Кацна той на любимия си клон, премижа от удоволствие срещу слънцето. Не бързаше да глътне закуската си, искаше по-дълго да й се наслади, да се порадва на апетитната й миризма.
Но ето, че сред горските обитатели и друг надуши сиренето с чувствителния си нос. Това беше хитрата лисица, която никога не пропускаше възможността да се опита да му го отмъкне от човката с всепризнатото си изкуство на ласкателка. Такъв глад я мъчеше, та принуждаваше ума й бързо да измисли поредната хитрина, с която да напълни стомаха си и да направи гарвана за посмешище.
Застана тя под клона и занарежда с меден, подкупващо ласкав глас:
– Добро утро, приятелю. Колко си изискан и красив в черния си официален костюм! Не съм те виждала от доста време. Къде се загуби? Цялата гора се затъжи за тебе. Тъжна и грозна е без твоята красота. А да не говорим за това пък колко много ни липсва твоя чуден глас. Всички с нетърпение чакаме отново да ни попееш.
Гарванът, веднъж излъган по този начин, не се хвана на изтънчените ласкателства на лисицата. Стоеше спокойно и равнодушно слушаше думите й, стиснал здраво сиренето в човката си.
Лисицата разбра, че няма да може да го накара още веднъж да запее и да изпусне парчето, но не се отказва, стомахът празен я присвива и я принуждава да не спира да говори:
– Където и да минех, все едно и също чувах да говорят горските животни: „Няма по-красив и по-изискан от гарвана в нашата гора. Няма!“ Не мислиш ли, че преувеличават?
Гарванът, доволен от това което чуваше, бързо отговори:
– Никак даже не преувеличават. Точно така си е.
При тези думи, сиренето падна от човката му право в устата на лисицата и тя на мига го глътна.
– Добре, че има глупаци като тебе, че иначе да съм умряла досега от глад.
Гарванът много се ядоса на наивността си, но нямаше вече какво да направи. Като помисли малко, той рече:
– Знаеш ли Лисано, познавах твоята баба, която беше много по-хитра и от тебе, но умря. Познавах и твоята майка, която с хитростта си похапна доста сиренце от моята глупост, но и тя умря и вече никой не я помни. Като те гледам и ти вече си много стара, и си на път да ни напуснеш.
– Не разбирам накъде биеш, глупако? – отвърна лисицата.
– На там, че с хитростта си може да ми изяждате често сиренето, но не можете да ме надживеете. Макар и по-глупав и гладен, аз продължих да живея след рода ти, ще продължа и след тебе – отвърна гарванът гордо и с мощен грак подхвръкна от клона.
Като нямаше какво да отговори, лисицата недоволно изсумтя и повлече проскубаната си опашка към близкия храсталак.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
