Постинг
04.03.2013 07:36 -
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ - 2
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 552 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2013 07:38
Прочетен: 552 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 04.03.2013 07:38
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ - 2
И тази сутрин беше провървяло на гарвана – беше си намерил вкусно парче сирене, без вредни примеси, което напоследък все по-рядко се случваше. Обичаше той в този ранен час на деня да кацне на любимия си сух клон на ореха, да си хапне и да посрещне сит изгрева на слънцето. Радваха го тези свежи утринни изгревни минути, но и този път удоволствието му бе помрачено от появата на хитрата лисица, която никога не пропускаше да изскочи от прикритието си, щом гарванът се появи с парче сирене в човката си. Знае той какво би могло да се случи и за да го предотврати бързо си изяде вкусната закуска. Лисицата недоволно изсумтя – беше закъсняла с идването си под ореха. Гарванът силно й се присмя и за да я ядоса, и да си отмъсти за това, че заради нея му се носи славата на глупак в гората, й рече важно:
– Е, Лисано, угаси си фенерчето! – с намек за закъснялата й поява.
– Спокойно. Не ти искам вмирисаното менте сирене, че пак да ме боли коремът от него. Тази сутрин с три кокошки съм закусила сладко-сладко! – излъга лисицата, а истината беше, че от три дни нищичко не беше хапвала.
Гарванът не знаеше това, подхвръкна от клона и се спусна към нея.
– Тогава ще ти попея, нали искаше да разбереш, дали гласът ми е красив, като мене самия.
И заграчи с дрезгавия си груб и силен глас в самите й уши. Това беше нетърпимо за лисаниния чувствителен слух и тя се ужаси.
– Спри, за бога! Пощади ме. Можеш направо да ме подлудиш.
Но гарванът още по-силно запя и я принуди да побегне. Той летеше над нея и неистово пееше. И това продължи, докато я застави да се завре дълбоко в дупката си, за да се спаси от гласа му.
Като видя това, много приятно стана на гарвана от тази победа над хитрата лисица и той доволен, и горд от себе си, се върна на любимото си място, за да може необезпокояван да се порадва на изгряващото слънце.
И тази сутрин беше провървяло на гарвана – беше си намерил вкусно парче сирене, без вредни примеси, което напоследък все по-рядко се случваше. Обичаше той в този ранен час на деня да кацне на любимия си сух клон на ореха, да си хапне и да посрещне сит изгрева на слънцето. Радваха го тези свежи утринни изгревни минути, но и този път удоволствието му бе помрачено от появата на хитрата лисица, която никога не пропускаше да изскочи от прикритието си, щом гарванът се появи с парче сирене в човката си. Знае той какво би могло да се случи и за да го предотврати бързо си изяде вкусната закуска. Лисицата недоволно изсумтя – беше закъсняла с идването си под ореха. Гарванът силно й се присмя и за да я ядоса, и да си отмъсти за това, че заради нея му се носи славата на глупак в гората, й рече важно:
– Е, Лисано, угаси си фенерчето! – с намек за закъснялата й поява.
– Спокойно. Не ти искам вмирисаното менте сирене, че пак да ме боли коремът от него. Тази сутрин с три кокошки съм закусила сладко-сладко! – излъга лисицата, а истината беше, че от три дни нищичко не беше хапвала.
Гарванът не знаеше това, подхвръкна от клона и се спусна към нея.
– Тогава ще ти попея, нали искаше да разбереш, дали гласът ми е красив, като мене самия.
И заграчи с дрезгавия си груб и силен глас в самите й уши. Това беше нетърпимо за лисаниния чувствителен слух и тя се ужаси.
– Спри, за бога! Пощади ме. Можеш направо да ме подлудиш.
Но гарванът още по-силно запя и я принуди да побегне. Той летеше над нея и неистово пееше. И това продължи, докато я застави да се завре дълбоко в дупката си, за да се спаси от гласа му.
Като видя това, много приятно стана на гарвана от тази победа над хитрата лисица и той доволен, и горд от себе си, се върна на любимото си място, за да може необезпокояван да се порадва на изгряващото слънце.
Вълнообразно
Търсене
