Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2013 07:17 - НА ЛОЗЕТО - двадесет и трети урок
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 798 Коментари: 1 Гласове:
1



НА ЛОЗЕТО - двадесет и трети урок

     Събудих се рано на разсъмване. Дали от куркането в стомаха, несвикнал само на плодова храна или от рано запелите ластовици под стряхата на къщата – не знам. Слушах песента на ранобудните птички и си мислех за това, което чичо Богдан ми беше разказал завчера за тях. В града, ластовичките са по-други. От чичо научих, че има селски и градски, различаващи се по някои белези, например, перата на гушата на градската са бели, а на селската на челото и гушата има ръждивокафяви петна. Крилата на селската са дълги, заострени, а опашката дълбоко вилообразно изрязана, докато градската е с по-малка изрезка на опашката.
– За какво й служи тази дълга опашка? – попитах чичо.
– За кормило – отвърна ми през смях той.
Знаех, виждал я бях, докато сме тук, на село, че по цял ден лови малки насекоми, мушици и комари, с които се храни, но от чичо научих, че от всички наши птици, ластовицата строи най-изкусно гнездото си.
– Тя не вие гнездото, а го лепи от глина, кал, сламки и косми – каза чичо. – Свързва ги с лепкавата си слюнка частичка по частичка, трупа пласт върху пласт и гнездото й става здраво и трайно. То е винаги на високо и прикрито място, така, че да е защитено от дъжд и от нападението на животни.
– По колко ластовичета се измътват през лятото? – бях попитал.
– Ластовицата снася по 4 – 5 яйца два пъти през лятото. Малките й са много лакоми и ненаситни. През целия ден родителите им носят храна, но не се връщат в тнездата след всяка уловена муха, а като наловят няколко, слепват ги със слюнката си в топка и ги поставят в широко отворената уста на малките.
От чичо научих, че когато ластовиците летят ниско над земята, може да се очаква да завали дъжд. Летели ниско заради мухите, които пък летели ниско заради промененото атмосферно налягане и влажността на въздуха.
Докато си припомням този наш разговор, слушам кръшните песни на птиците майсторки-строителки, повтарям си наученото, а навън вече разсъмва. Не се стърпях и станах. Мислех, че тази сутрин ще преваря чичо Богдан, но се излъгах – той беше станал и хранеше кокошките на двора. Помогнах му да свършим шетнята и го попитах какво мисли да правим днес.
– Ще отидем на лозето. Имам там един ред перла, тя е сигурно узряла, ще си хапнем, пък после ще видим. Ще наберем и за тук. Иди вземи средната по големина кошница от мазето и да вървим.
– Пак ли ще сме на плодова закуска?
– Да. Защо, не ти ли харесва?
– Харесва ми. Грозде мога да ям без втръсване. Много го обичам – отвърнах.
Сутринта въздухът беше удивително свеж. Подухваше лек прохладен ветрец. Беше приятно да крачим в откритото поле към лозята. Пред нас някаква птичка се вдигна високо в небето, затрептя с крилца и запя.
– Каква е тази сладкогласа птичка, чичо? – попитах.
– Това е полска чучулига. Тя е една от най-гласовитите птици от разред врабчови. Живее в полето и нивята. Цветът на перата й се отличава мъчно от почвата, дори от близо чучулигата не се забелязва. Лети добре, бърза е – издига се стремително на голяма височина и дълго се задържа във въздуха.
– С какво се храни?
– Предимно със зърна, семена на плевели и насекоми.
– Къде гнезди?
– На земята. През лятото женската снася 2 – 3 пъти по 5 – 6 пъстри яйца, които мъчно ссе отличават от околната среда. Само женската мъти. В това време мъжкият пее.
– Тук ли зимуват?
– Чучулигата е прелетна птица. Завръща се по нашите места много рано, още щом започнат да се топят снеговете.
– Кои други птици, чичо, принадлежат към разред врабчови?
– О, много са, повече от 6 000 вида. Към тях спадат селската и градската ластовици, като най-малката птичка у нас е орехчето. Врабчовите са едни от най-разпространените птици. Срещат се по цялото земно кълбо. Дребни са, с конични човки, малки, къси и леки крака, много от тях издават приятен глас – пеят.
– Полезни ли са?
– Полезни са за селското и горското стопанство, като изтребват голямо количество насекоми. Към тях спадат още синигерите, дроздовете, скорците, славеите, врани, врабчета и други. Понякога нанасят и поражения на реколтата. Виж онази нива отсреща, нападната е от цял орляк врабчета. Опразват питите на слънчогледа до семка.
Пътят нвлиза в лозовия масив. На много места в лозята виждаме плашила, завързани шарени парцали, найлони, пластмасови бутилки, дрънчащи гердани от капачки, поклащани от вятъра. Тези плашила са ннай-вече заради косовете, които още щом се заппъстри гроздето го нападат и иззобват до зрънце чепките.
– Ти сложил ли си в нашето лозе? Да не са изкълвали перлата? – притесних се аз.
– Сложил съм, но сега ще видим какво е положението.
Още щом стигнахме, независимо от неопадалата роса, приклекнах нетърпеливо в лозите и лакомо залапах от вкусните сочни зърна на перлата. Нямаше големи щети от птиците. Хамбургският мискет също беше запъстрил зърната си, зобнах и от тях. Кракът ми ссе закачи в един разперен встрани ластар, докато крачех между редовете и едва не паднах. Опитах да го отместя обаче не успях – беше се захванал здраво с ммустачките си в лоза от съседния ред. Чичо видя всичко това, дойде до мене и каза:
– Мустачките на лозите са видоизменени стъбла. Докато са млади те са прави, зелени и крехки, но след като се завият около стъблото на съседните растения, вдървяват, изсъхват и стават много здрави.
– Има ли и други растения с видоизменени стъбла?
– Има, да. Много са растенията в природата, които живеят при твърде неблагоприятни условия – продължителни засушавания, силни студове или отъпкване и опасване от животни. Постоянните външни влияния предизвикват изменения в стъбллата, чрез които растенията се приспособяват към неблагоприятните условия. Например перуниката, троскотът, момината сълза имат подземно пълзящо стъбло. От коренището надолу израстват добавни корени, а от пъпките по него надземни стъбла. През зимата надземните стъбла умират, а коренището се запазва. Следващата пролет от него израстват нови надземни стъбла. Растенията с коренище са многогодишни. Грудките на картофите също са видоизменени стъбла. Кроммидът, чессанът, лалето, кокичето, развиват луковици, които представляват видоизменени стъбла. Те са приспособления срещу сух и топъл климат. Месестите ллюспи на луковиците са видоизменени листа, в които се натрупват резервни храни. Те са обвити със сухи и жилави ципести люспи, които ги предпазват от изсъхване и загниване. По стъблото на трънката, дивата круша, глога, израстват малки листа, които показват, че тръните са видоизменени клонки. Знаеш ли, че стъблата на растенията имат голямо стопанско значение?
– Какво е то, чичо?
– В тях се натрупват различни вещества. Някои използваме за храна.
– Като картофите, лука, чесъна, нали? – прекъсвам го аз.
– Точно така. Също на морковите, от захарната метла се добива петмез, от захарната тръстика и захарното цвекло захар и т. н.
– Други стъбла, като царевицата, са ценен фураж за животните, нали?
– Правилно. Освен това стъблата на много растения се използват в медицината, например от стъблото на старото биле се получава атропин, а от хининовото дърво – хинин. От каучуковото каучук, от стъблото на лена, конопа, чрез преработка се приготвят тъкани, въжета и други. От дървесината на дърветата се получава хартия, картон, целулуид, влакна, дървен спирт, колофон, терпентин и много други продукти, дървен материал за строежите, за мебели, гориво и какво ли не още.
– Ти спомена за люспите на луковиците, които са видоизменени листа. Има ли и други растения с видоизменени листа?
– Естествено. Листата са органи, чрез които се извършва фотосинтезата и изпарението на излишната вода. В много растения обаче те имат и друга служба, поради което тяхното устройство се е видоизменило. Различаваме следните видове видоизменени листа: месести; листа – защитни органи; листа – прикрепителни органи; листа на насекомоядни растения.
– И такива ли има?
– Има ги. В месестите се натрупват резервни хранителни вещества за следващата година – при бука и лалето. При сухоустойчивите растения пък се задържа резервна вода, с която се поддържа живота им при засушаване.
– Какви са листата – защитни органи?
– Кожестите люспи, които обввиват и предпазват зимните пъпки по клоните на дърветата и храстите от изсъхване, загниване и измръзване – те са видоизменени листа. При магарешкия трън и паламмидата срещаме остри бодли. Те са видоизменени листа или част от тях. Листа – прикрепителни органи имаме при граха и фия. Тези растения се издигат високо и се прикрепват върху околните предмети и растения с връхните части на сложните листа, видоизменени в мустачки, увиват се и се захващат за тях.
– А кои са насекомоядните растения? Не съм виждал такива.
– Листата им имат интересна служба и устройство. Те са зелени и фотосинтезират, но улавят, задържат и смилат дребните насекоми. От тях приеммат допълнително белтъчини. Такива са петлугата, росянката, водното растение мехунка.
Чичо прави кратка пауза. Изяжда няколко зрънца от чепката грозде, която държи в ръце и продължава:
– За всички жизнени процеси на организмите е необходима енергия. Зелените растения, които синтезират органични вещества, натрупват в тях слънчева енергия като скрита химическа енергия. Животните и човекът, като се хранят с органични вещества, натрупани от растенията, приемат и скритата химична енергия, която се освобождава при дишането.
– Излиза, че силата на животните и човека не е нищо друго, освен енергията на светлината, усвоена от зелените растения – казвам аз.
– Така е. Всичко онова което се получава от селското и горското стопанство, както от въгледобива и нефтената промишленост, произлиза от растенията. Зелените растения са единствените организми в природата, които усвояват слънчева енергия. След смъртта на растенията и животните, те се разлагат под влияние на почвените микроорганизми. От разлагането на органичните вещества се получава вода, въглероден двуокис и минерални соли – те се минерализират. В почвата се минирализарат и органичните вещества в урината, изпражненията, които животните постоянно изхвърлят. Минералните соли се връщат в почвата, а въглеродният двуокис във въздуха. Зелените растения отново ги приемат и използват за изграждането на нови органични вещества. Чрез зелените растения, животните и микроорганизмите в природата се извършва непрекъснат кръговрат на веществата. Хапваме след този разказ още по една чепка грозде и започваме да пълним кошницата. Като излязохме в края на лозето, чичо Богдан погледна изцапаните ми дрехи и ръце от пръсканото лозе и росата и каза:
– Можеше да бъдеш и по-внимателен, виж на какво си заприличал.
– Няма нищо. В къщи ще се изчистя и измия. Защо се пръскат лозята, чичо?
– За да ги предпазим от болести.
– И лозите ли боледуват?
– Като всичко живо. Боледуват от лозова плесен, наречена още мана.
– Какво представлява това заболяване?
– Развива се по всички зелени части на лозата – листа, леторасти, съцветия. По горната повърхност на нападнатите листа се явяват жълточервени петна, които от долната страна на листа са бели. Петната се разрастват, стават ръждивокафяви, листата изсъхват и падат. Спорите на плесента се разнасят от вятъра и при влажно и топло време поникват бързо и заразяват нови растения. Такива условия има през пролетта и началото на лятото, когато вали дъжд. Падналите през есента лозови листа изгниват в почвата.
– С това болестта прекъсва ли се?
– Не. Спорите прекарват неблагоприятните зимни условия и през пролетта, разнесени от вятъра, заразяват нови растения.
– Как се предпазват лозите от лозовата плесен?
– Пръскат се неколкократно с бордолезов разтвор, който се състои от един килограм син камък и един килограм и половина прясно гасена вар на 100 литра вода.
Чичо Богдан стана и вдигна кошницата на рамо, с което ме подкани да се връщаме в селото. След обилната плодова закуска, можех с удоволствие да се отдам на весели игри с Димчо.
Още не се бях измил добре от бордолезовия разтвор, когато у дома влетя с гръм и трясък Димчо. В ръце държеше някаква странна животинка.
– Виж какво хванах!
– Какво е това!? – попитах ужасен от неприятния вид на животинчето.
– Прилеп! – отвърна самодоволно и широко ухилен той.
– Къде го хвана?
– Влетял е снощи в стаята и аз сутринта го хванах.
– Дай да го разгледам.
– Нека повикаме чичо Богдан. Може да ни каже интересни неща за него.
Още не бяхме тръгнали, когато в рамката на вратата се появи чичо. Той с изненада забеляза пърхащия в ръцете на приятеля ми прилеп.
– Дългоух прилеп – рече чичо и пристъпи към нас. – Малък бозайник, приспособен за летене. Наричат го още хвърчаща мишка. На големина достига 5 сантиметра, а с разперени ципи до 25. Предните му крайници са силно изменени и приспособени за летене. Пръстите от втория до петия са удължени. Между тях, задните крайници и опашката е изопната гола, мека кожна ципа. Тя се смазва с мас, отделяна от масна жлеза между очите. Остават свободни само палецът на предните крайници, главата и стъпалата на задните крайници.
– Всички пръсти завършват с остри нокти – добавя Димчо, разглеждайки находката си.
Летенето се е отразило както на външния вид, така и на вътрешното устройство. Тялото е леко, покрито с мека, гъста и пухкава козина. Прилепът е нощно животно.
– А денем какво прави, къде се намира? – попитах.
– Денем прекарва заловен със задните си крайници увиснал надолу с главата в най-тъмните ъгли на влажни пещери, тавани на изоставени къщи, хралупи от стари дървета, под мостове, в тунели и на други такива места. Щом се свечери той отваря широко ципата на предните си крайници и полита във въздуха. Прилепът лети и в най-голямата тъмнина, без да се блъска в предметите.
– Значи има фантастично зрение – заключи от казаното Димчо.
– Нищо подобно. Зрението му е слабо развито и той не вижда околните предмети и летящите насекоми.
– Че тогава как става това!? – учудвам се аз.
– Той ги чува. Слухът му е невероятно развит. Освен обикновения тънък писък който чувате, прилепът издава недостъпни за нашето ухо ултразвуци. Ултразвуковите вълни се отразяват във всички околни предмети и се възприемат като ултраехо, затова той не се блъска в заобикалящите го предмети и улавя лесно плячката си. При летенето прилепът изразходва много енергия, затова поглъща много храна. С широкоотворена уста, като лети, той налапва комари, бръмбари, нощни пеперуди и други вредни насекоми, които сдъвква с предните си зъби. През лятото прилепът намира достатъчно храна и затлъстява.
– А през зимата? – попитах.
– С настъпването на есента и студовете той изпада в зимен сън. Някои прилепи прелитат по на юг. По нашите земи те се събират по много във влъжни места и така прекарват зимата. По време на съня телесната им температура от 36 – 37 градуса спада до 14, а в студените зимни дни до 5 градуса.
– По много ли се раждат?
– Не. През лятото женската ражда едно, рядко две малки. Новороденото веднага се залавя здраво за гърдите на майката и не я пуска докато не порасне.
– И тя лети с него!?
– Лети, храни се, спи и почива.
– Кои са неприятелите на прилепите, чичо?
– Бухалите, белките, невестулките и котките.
– Има ли у нас различни видове прилепи? – интересува се Димчо.
– Има няколко вида. поради голямата полза която принасят, като унищожават вредни за стопанството насекоми, прилепите не бива да се убиват и унищожават. Те са единствените бозайници, които са приспособени да летят. От казаното до тук какво следва? – пита чичо Богдан.
– Че трябва да пуснем на свобода тази полезна, но некрасива за гледане животинка – отвръщам аз.
– Точно това исках да кажа и настоявам да го направите – казва строго чичо.
Димчо неохотно се съгласява, искаше му се да проучва още хвърчащата мишка и да се забавлява с нея, но все пак я пусна. Тя радостно изцвърча и отлетя неизвестно накъде, навярно да търси тъмно влажно място, за да поспи след това неприятно за нея преживяване, а ние хукнахме навън да играем.



Гласувай:
1


Вълнообразно


1. feq - ЧБМ, живи и здрави!!!
01.03.2013 08:58
:)))
Плодородие на лозето!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7090536
Постинги: 8382
Коментари: 1784
Гласове: 4312
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031