Постинг
21.02.2013 08:31 -
ПОДДЪРЖАНЕТО НА ТРАХОВИДНАТА СТРУКТУРА - осемнадесети урок
ПОДДЪРЖАНЕТО НА
ТРАХОВИДНАТА СТРУКТУРА - осемнадесети урок
Окопаваме зеленчуковата градина на чичо Богдан след вчерашното поливане. Той копае и говори:
– Обработването на почвата има голямо значение за нейното плодородие. Обработваме я главно, за да създадем най-подходящи условия за развитието на растенията.
– Аз мисля, че плодородието й зависи най-вече от разтворените в нея минерални соли.
– И от тях, разбира се, но човек с дейността си може да го увеличи чрез подобряването на структурата й. Когато почвата е добре обработена и частичките й са слепени в траховидни бучици, тя е най-плодородна. Такава почва е рохкава – когато вали дъжд или се топи сняг, тя поглъща голяма част вода. Освен това в нея се запазва много въздух, минерални соли и хумус. Всяка година хумусът в горния слой на почвата намалява, бучиците на траховидната почва се разпадат, превръща се в разпрашена почва. А такава, тя се сбива като се намокри. Тогава съдържа малко въздух и задържа малко вода, затова плодородието й е малко.
– По какъв друг начин може да се подобрява плодородието, чичо?
– Чрез правилно сеитбообращение. Всяко растение приема от почвата определен вид соли. Затова, когато няколко години поред се засява с една и съща култура, почвата обеднява на тези соли. Тогава и добивите от растенията намаляват.
– Как се извършва правилно сеитбообращение?
– В дадена нива всяка година се засяват различни реколти по определен ред, според това какви соли и колко вода използват. Например, житните изискват повече азотни соли, затова се засяват върху парцели след бобови растения. Те изискват повече вода, затова след тях се засяват картофи. При сеитбообращението земята се оставя една година в угар, а две, три години се засява със смес от многогодишни житни и бобови тревисти растения. Полето се превръща в изкуствена ливада. През това време корените на житните спомагат да се образува хумус, а бобовите наторяват почвата с азотни и калциеви вещества. Хумусът и калциевите вещества съдействат за възстановяването на траховидната структура.
– Каква обработка на почвата се прави?
– Подмятка на стърнището, есенна дълбока оран и предсеитбената обработка. Подмятането на стърнището се извършва едновременно с жътвата или малко след това. Тази оран е плитка, на 5–6 сантиметра.
– Какво се постига с нея?
– На повърхността се образува рохкав пласт, като намалява изпарението на водата и предпазва по-дълбоките пластове от изсъхване.
– А дълбоката есенна оран?
– Извършва се с тракторен плуг с предплужник.
– За какво служи предплужникът?
– Той оре плитко, отрязва горния пласт на почвата, който има най-много органични остатъци и го обгръща в дъното на браздата. След него плугът оре на по-голяма дълбочина 25–30 сантиметра, отрязва по-долния почвен пласт и затрупва горния.
– Какво се цели с това?
– Органичните остатъци и плевелите се затрупват по-дълбоко. Чрез дълбоката есенна оран почвата се разрохква на по-голяма дълбочина и затова попива голяма част вода от валежите през зимата и пролетта и я задържа за по-дълго време.
– За кои култури се препоръчва тази оран?
– За пролетните.
– А предсеитбената обработка какво включва?
– Преди сеитбата на пролетните култури, повърхността на почвата само се разрохква, за да не се губи влагата. Най-напред се бранува с брани, а после се култивира с култиватор. През време на развитието на растенията, почвата се обработва чрез окопаване.
– Това което правим ние, нали?
– Да. Ръчната обработка е трудна, бавна и уморителна.
– Наистина. Нека да си починем и после ще продължим – предлагам аз.
– Ами да поседнем, щом казваш – съгласява се чичо и пръв сяда в сянката на бряста. – Я иди налей от кладенчето студена вода, че от толкова приказки устата ми пресъхна.
Слънцето засили още жегата. Изморен съм от копаенето и ме мързи да отида дори до кладенчето, но не мога да откажа на чичо Богдан – той е толкова добър с мене, учи ме на толкова неща и трябва да съм му признателен.
На изворчето наплисках лицето си, пийвам няколко глътки и се освежавам. Тръгвам назад ободрен. Слънцето блести насреща, в храстите край пътеката проблясват тънки паяжини. На една от тях виждам голям паяк с бяло петно във формата на кръст на гърба. Викам чичо да дойде да го види. Чичо Богдан пристига веднага, но преди да прояви интерес към находката ми жадно пие вода на едри глътки. Почива си, поема тежко дъх и продължава шумно да пие. Аз търпеливо чакам да свърши и да погледне паяка, страхувам се той да не се крие. Най-после чичо сваля бутилката от устата си, издава звук на доволство, изтрива водата от устните си с ръка и гали с длан издутия си от водата корем.
– Няма нищо по-сладко за изморения човек от студената изворна вода – казва чичо и ми тика почти празната бутилка в ръцете.
Чак тогава се навежда над паяжината и казва:
– Това е паяк кръстоносец. Живее в храсталаците и окрайнините на горите. Женският стига големина колкото лешник и стои обикновено в центъра на мрежата.
– Значи този е женски?
– Да. Мъжкият е значително по-малък и стои най-често близо до мрежата и то върху долната повърхност на някой лист. Тялото на паяка е съставено от главогръд и коремче, както беше и при кого?
– При рака.
– Точно така. Добре си запомнил. Но отделните крачета на паяка са напълно слети и на коремчето няма крайници. Върху предната част на главогръда гръбно има 8 малки прости очички, а на коремната страна се намира устата с две двойки здрави челюсти. Горните челюсти са по-големи, по-здрави и с малък отвор на върха. В основата им са разположени отровни жлези, чиято отрова се излива през отвора. С горните челюсти паякът хваща и убива жертвата си. На главогръда има четири двойки крака. Всеки крак е съставен от членчета и накрая завършва с три остри гребеновидни нокътчета.
– Те за какво му служат?
– На тях се опира когато пълзи по земята, с тях оплита мрежата си и се движи по нея.
– Как прави паяжината си?
– На края на коремчето се намират три бройки паяжинни брадавици, по които има голям брой различно широки каналчета. От тях излиза течност, отделяна от жлезите, намиращи се в коремчето. На въздуха тази течност се втвърдява и се превръща в паяжина.
– С какво се храни?
– С мухи, комари и други дребни насекоми. Когато в мрежата попадне уловеното насекомо, паякът бързо се доближава до него, ухапва го и пуска отровата в него, после увива жертвата в паяжина и се оттегля. По-късно той се връща и изсмуква жертвата си. До това време под действието на впръсканата в нея отрова, която съдържа смилателни сокове, всички меки части на тялото й са полувтечнени, полусмлени. Остават само хитиновите, несмилаеми части.
– Как строи мрежата си?
– Винаги по един и същи начин, като я простира между клонките на дърветата, храстите и по оградите. Най-напред опъва няколко основни нишки като рамка и ги залепва здраво. После простира редица радиуси и едва след това оплита кръговите нишки. От центъра на паяжината до скривалището е опъната сигнална нишка. По трептенето на паяжината паякът усеща дали вятърът движи мрежата или се е хванала плячка. Това той усеща с осезателните четинки на тялото.
Средният дял на стомаха му има няколко сляпо задънени торбички, разположени в главогръда и коремчето. Те служат като резервоари за храна. Поради това паякът, като се насмучи добре, може да живее дълго без да приема храна.
– Как се размножава? – попитах.
– През есента женският паяк снася яйца и ги увива в пашкулче от паяжина. Пашкулчето той залепва под кората на дърветата и под камъните. През пролетта малките паячета се излюпват, като се разселват около мястото, където е било закрепено пашкулчето. Веднага след излюпването си, малките паячета започват да си правят мрежи за улавяне на насекоми и да се хранят. Те растат бързо и след няколко събличания до края на лятото се превръщат във възрастни.
– Полезен ли е паякът кръстоносец?
– Полезен е, защото унищожава вредните насекоми.
– Кои са най-големите му неприятели?
– Сред тях е осата. Когато тя попадне в мрежата му, той бързо се освобождава от нея, като накъсва мрежата, където е попаднала. При дъждовно време паякът се напада от гъбички и бактерии.
– Какви други видове паяци има, чичо?
– Къщният паяк. Мрежата му има неправилна форма.
– А има ли опасни за човека паяци?
– Да. Такъв е черният паяк. Той е дребен, с тъмен цвят на тялото. Паяжината си прикрепва към земята и тревата.
– С какво е опасен за човека той?
– Неговото ухапване може да бъде смъртоносно не само за човека, но също за коня, дори за камилата. Но отровата му не действа на свинята и овцата.
– Интересно. Навсякъде ли го има у нас?
– В Югоизточна България. Слушай, хайде да си докопаем лехите, че става все по-горещо и ще се опечем после на слънцето.
Пийнахме си още веднъж водица и хванахме мотиките. Копаем ние, но аз не оставям чичо на мира, пак го питам:
– Вече знам, че като унищожаваме плевелите също увеличаваме плодородието на почвата, чрез обработването и сеитбообращението също. Това ли е всичко?
– Не. Торенето с органични и минерални торове е важно средство, което трябва да се прилага заедно с другите.
– Кои торове са органични?
– Те са много богати – съдържат почти всички видове вещества, необходими за растенията. Най-добрите са отлежалите. Хубаво е пресният тор да се остави да престои известно време в специално торище. През това време под влияние на микроорганизмите органичните вещества се превръщат в хумус, а след това в минерални соли. При торенето с отлежал тор в почвата се внасят органични вещества, необходими за живота на растенията. Едни от тях съдържат азот, други – фосфор, а трети – калий. При тяхното ползване трябва да се държи сметка, какво влияние оказват върху растенията.
– Например?
– Например, азотните торове засилват нарастването на растенията, но забавят узряването на плодовете. Обратното, калиевите и фосфорните торове ускоряват узряването на плодовете.
– Кои най-често се използват?
– В земеделската практика най-често се използват комбинирани торове. Когато пък се цели да се добие повече зелена маса, стъбла, листа – растенията се торят с азотни торове. Едни минерални торове се разтварят лесно и растенията ги усвояват бързо, други бавно се разтварят и се разпръскват през есента, а бързоразтварящите се след засяването или малко преди това. Гранулираните минерални торове се разтварят по-бавно, затова растенията ги ползват по-дълго време.
– Как се извълшва торенето с тях?
– Може на ръце, с тороразпръсквачни машини и със самолети. Минералните торове, макар да са много полезни за растенията не съдържат хумус, затова не запазват траховидната структура на почвата. Ето защо е добре да се тори с органични и минерални торове едновременно.
– Значи ние сега, като грижливо окопаваме, поддържаме траховидната структура на почвата?
– Спомагаме за запазването й.
Чичо Богдан е изкарал реда си и хвърля мотиката в браздата между лехите. След него приключвам и аз. Завличаме се до сянката на бряста, тръшваме се в хладната трева и трием запотените си вратове. Доволни сме от свършената работа.
После чичо отива да вземе буркана с меда от бараката, а мене изпраща отново до кладенчето. Колко много ни се услаждат медът и студената вода след копанта.
След подсилването и почивката, си тръгнахме от бахчата ободрени и доволни от свършеното, а аз и от наученото.
ТРАХОВИДНАТА СТРУКТУРА - осемнадесети урок
Окопаваме зеленчуковата градина на чичо Богдан след вчерашното поливане. Той копае и говори:
– Обработването на почвата има голямо значение за нейното плодородие. Обработваме я главно, за да създадем най-подходящи условия за развитието на растенията.
– Аз мисля, че плодородието й зависи най-вече от разтворените в нея минерални соли.
– И от тях, разбира се, но човек с дейността си може да го увеличи чрез подобряването на структурата й. Когато почвата е добре обработена и частичките й са слепени в траховидни бучици, тя е най-плодородна. Такава почва е рохкава – когато вали дъжд или се топи сняг, тя поглъща голяма част вода. Освен това в нея се запазва много въздух, минерални соли и хумус. Всяка година хумусът в горния слой на почвата намалява, бучиците на траховидната почва се разпадат, превръща се в разпрашена почва. А такава, тя се сбива като се намокри. Тогава съдържа малко въздух и задържа малко вода, затова плодородието й е малко.
– По какъв друг начин може да се подобрява плодородието, чичо?
– Чрез правилно сеитбообращение. Всяко растение приема от почвата определен вид соли. Затова, когато няколко години поред се засява с една и съща култура, почвата обеднява на тези соли. Тогава и добивите от растенията намаляват.
– Как се извършва правилно сеитбообращение?
– В дадена нива всяка година се засяват различни реколти по определен ред, според това какви соли и колко вода използват. Например, житните изискват повече азотни соли, затова се засяват върху парцели след бобови растения. Те изискват повече вода, затова след тях се засяват картофи. При сеитбообращението земята се оставя една година в угар, а две, три години се засява със смес от многогодишни житни и бобови тревисти растения. Полето се превръща в изкуствена ливада. През това време корените на житните спомагат да се образува хумус, а бобовите наторяват почвата с азотни и калциеви вещества. Хумусът и калциевите вещества съдействат за възстановяването на траховидната структура.
– Каква обработка на почвата се прави?
– Подмятка на стърнището, есенна дълбока оран и предсеитбената обработка. Подмятането на стърнището се извършва едновременно с жътвата или малко след това. Тази оран е плитка, на 5–6 сантиметра.
– Какво се постига с нея?
– На повърхността се образува рохкав пласт, като намалява изпарението на водата и предпазва по-дълбоките пластове от изсъхване.
– А дълбоката есенна оран?
– Извършва се с тракторен плуг с предплужник.
– За какво служи предплужникът?
– Той оре плитко, отрязва горния пласт на почвата, който има най-много органични остатъци и го обгръща в дъното на браздата. След него плугът оре на по-голяма дълбочина 25–30 сантиметра, отрязва по-долния почвен пласт и затрупва горния.
– Какво се цели с това?
– Органичните остатъци и плевелите се затрупват по-дълбоко. Чрез дълбоката есенна оран почвата се разрохква на по-голяма дълбочина и затова попива голяма част вода от валежите през зимата и пролетта и я задържа за по-дълго време.
– За кои култури се препоръчва тази оран?
– За пролетните.
– А предсеитбената обработка какво включва?
– Преди сеитбата на пролетните култури, повърхността на почвата само се разрохква, за да не се губи влагата. Най-напред се бранува с брани, а после се култивира с култиватор. През време на развитието на растенията, почвата се обработва чрез окопаване.
– Това което правим ние, нали?
– Да. Ръчната обработка е трудна, бавна и уморителна.
– Наистина. Нека да си починем и после ще продължим – предлагам аз.
– Ами да поседнем, щом казваш – съгласява се чичо и пръв сяда в сянката на бряста. – Я иди налей от кладенчето студена вода, че от толкова приказки устата ми пресъхна.
Слънцето засили още жегата. Изморен съм от копаенето и ме мързи да отида дори до кладенчето, но не мога да откажа на чичо Богдан – той е толкова добър с мене, учи ме на толкова неща и трябва да съм му признателен.
На изворчето наплисках лицето си, пийвам няколко глътки и се освежавам. Тръгвам назад ободрен. Слънцето блести насреща, в храстите край пътеката проблясват тънки паяжини. На една от тях виждам голям паяк с бяло петно във формата на кръст на гърба. Викам чичо да дойде да го види. Чичо Богдан пристига веднага, но преди да прояви интерес към находката ми жадно пие вода на едри глътки. Почива си, поема тежко дъх и продължава шумно да пие. Аз търпеливо чакам да свърши и да погледне паяка, страхувам се той да не се крие. Най-после чичо сваля бутилката от устата си, издава звук на доволство, изтрива водата от устните си с ръка и гали с длан издутия си от водата корем.
– Няма нищо по-сладко за изморения човек от студената изворна вода – казва чичо и ми тика почти празната бутилка в ръцете.
Чак тогава се навежда над паяжината и казва:
– Това е паяк кръстоносец. Живее в храсталаците и окрайнините на горите. Женският стига големина колкото лешник и стои обикновено в центъра на мрежата.
– Значи този е женски?
– Да. Мъжкият е значително по-малък и стои най-често близо до мрежата и то върху долната повърхност на някой лист. Тялото на паяка е съставено от главогръд и коремче, както беше и при кого?
– При рака.
– Точно така. Добре си запомнил. Но отделните крачета на паяка са напълно слети и на коремчето няма крайници. Върху предната част на главогръда гръбно има 8 малки прости очички, а на коремната страна се намира устата с две двойки здрави челюсти. Горните челюсти са по-големи, по-здрави и с малък отвор на върха. В основата им са разположени отровни жлези, чиято отрова се излива през отвора. С горните челюсти паякът хваща и убива жертвата си. На главогръда има четири двойки крака. Всеки крак е съставен от членчета и накрая завършва с три остри гребеновидни нокътчета.
– Те за какво му служат?
– На тях се опира когато пълзи по земята, с тях оплита мрежата си и се движи по нея.
– Как прави паяжината си?
– На края на коремчето се намират три бройки паяжинни брадавици, по които има голям брой различно широки каналчета. От тях излиза течност, отделяна от жлезите, намиращи се в коремчето. На въздуха тази течност се втвърдява и се превръща в паяжина.
– С какво се храни?
– С мухи, комари и други дребни насекоми. Когато в мрежата попадне уловеното насекомо, паякът бързо се доближава до него, ухапва го и пуска отровата в него, после увива жертвата в паяжина и се оттегля. По-късно той се връща и изсмуква жертвата си. До това време под действието на впръсканата в нея отрова, която съдържа смилателни сокове, всички меки части на тялото й са полувтечнени, полусмлени. Остават само хитиновите, несмилаеми части.
– Как строи мрежата си?
– Винаги по един и същи начин, като я простира между клонките на дърветата, храстите и по оградите. Най-напред опъва няколко основни нишки като рамка и ги залепва здраво. После простира редица радиуси и едва след това оплита кръговите нишки. От центъра на паяжината до скривалището е опъната сигнална нишка. По трептенето на паяжината паякът усеща дали вятърът движи мрежата или се е хванала плячка. Това той усеща с осезателните четинки на тялото.
Средният дял на стомаха му има няколко сляпо задънени торбички, разположени в главогръда и коремчето. Те служат като резервоари за храна. Поради това паякът, като се насмучи добре, може да живее дълго без да приема храна.
– Как се размножава? – попитах.
– През есента женският паяк снася яйца и ги увива в пашкулче от паяжина. Пашкулчето той залепва под кората на дърветата и под камъните. През пролетта малките паячета се излюпват, като се разселват около мястото, където е било закрепено пашкулчето. Веднага след излюпването си, малките паячета започват да си правят мрежи за улавяне на насекоми и да се хранят. Те растат бързо и след няколко събличания до края на лятото се превръщат във възрастни.
– Полезен ли е паякът кръстоносец?
– Полезен е, защото унищожава вредните насекоми.
– Кои са най-големите му неприятели?
– Сред тях е осата. Когато тя попадне в мрежата му, той бързо се освобождава от нея, като накъсва мрежата, където е попаднала. При дъждовно време паякът се напада от гъбички и бактерии.
– Какви други видове паяци има, чичо?
– Къщният паяк. Мрежата му има неправилна форма.
– А има ли опасни за човека паяци?
– Да. Такъв е черният паяк. Той е дребен, с тъмен цвят на тялото. Паяжината си прикрепва към земята и тревата.
– С какво е опасен за човека той?
– Неговото ухапване може да бъде смъртоносно не само за човека, но също за коня, дори за камилата. Но отровата му не действа на свинята и овцата.
– Интересно. Навсякъде ли го има у нас?
– В Югоизточна България. Слушай, хайде да си докопаем лехите, че става все по-горещо и ще се опечем после на слънцето.
Пийнахме си още веднъж водица и хванахме мотиките. Копаем ние, но аз не оставям чичо на мира, пак го питам:
– Вече знам, че като унищожаваме плевелите също увеличаваме плодородието на почвата, чрез обработването и сеитбообращението също. Това ли е всичко?
– Не. Торенето с органични и минерални торове е важно средство, което трябва да се прилага заедно с другите.
– Кои торове са органични?
– Те са много богати – съдържат почти всички видове вещества, необходими за растенията. Най-добрите са отлежалите. Хубаво е пресният тор да се остави да престои известно време в специално торище. През това време под влияние на микроорганизмите органичните вещества се превръщат в хумус, а след това в минерални соли. При торенето с отлежал тор в почвата се внасят органични вещества, необходими за живота на растенията. Едни от тях съдържат азот, други – фосфор, а трети – калий. При тяхното ползване трябва да се държи сметка, какво влияние оказват върху растенията.
– Например?
– Например, азотните торове засилват нарастването на растенията, но забавят узряването на плодовете. Обратното, калиевите и фосфорните торове ускоряват узряването на плодовете.
– Кои най-често се използват?
– В земеделската практика най-често се използват комбинирани торове. Когато пък се цели да се добие повече зелена маса, стъбла, листа – растенията се торят с азотни торове. Едни минерални торове се разтварят лесно и растенията ги усвояват бързо, други бавно се разтварят и се разпръскват през есента, а бързоразтварящите се след засяването или малко преди това. Гранулираните минерални торове се разтварят по-бавно, затова растенията ги ползват по-дълго време.
– Как се извълшва торенето с тях?
– Може на ръце, с тороразпръсквачни машини и със самолети. Минералните торове, макар да са много полезни за растенията не съдържат хумус, затова не запазват траховидната структура на почвата. Ето защо е добре да се тори с органични и минерални торове едновременно.
– Значи ние сега, като грижливо окопаваме, поддържаме траховидната структура на почвата?
– Спомагаме за запазването й.
Чичо Богдан е изкарал реда си и хвърля мотиката в браздата между лехите. След него приключвам и аз. Завличаме се до сянката на бряста, тръшваме се в хладната трева и трием запотените си вратове. Доволни сме от свършената работа.
После чичо отива да вземе буркана с меда от бараката, а мене изпраща отново до кладенчето. Колко много ни се услаждат медът и студената вода след копанта.
След подсилването и почивката, си тръгнахме от бахчата ободрени и доволни от свършеното, а аз и от наученото.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
