Постинг
16.02.2013 08:53 -
ЗА КРУШИ - шестнадесети урок
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 1759 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2013 08:54
Прочетен: 1759 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.02.2013 08:54
ЗА КРУШИ - шестнадесети урок
В хубаво време чичо Богдан никак не може да стои в къщи. Все си намира работа в полето. И днес стана така – като се повъртя малко из двора, закуси и ми рече:
– Все пак трябва да оберем онази круша, дето се канехме. Не бива да оставяме плодовете да окапят. Какво ще кажеш?
– Ще кажа да извикам Димчо и да тръгваме.
– Ами тогава тичай, а аз отивам за раницата.
На средата на пътя до крушата се натъкнахме на голям мравуняк. Той стана причината за поредния урок на чичо Богдан.
– Мравките са насекоми, които като пчелите живеят по много заедно – в мравуняци.
– Те имат ли мравки-майки? – попитах.
– Имат. И мравки-работнички и мъжки мравки имат. При някои видове има и мравки-войници. Мравките-майки имат крила и хвърчат само докато бъдат оплодени. След това крилата им опадват. Оплождането им става като при пчелите, във въздуха.
– Много сходства имат наистина с пчелите – впечатлява се Димчо.
– Да. Насекомите са най-голямата група членестоноги животни. Наброяват над 750 000 вида и не е чудно, че при такова многообразие, някои имат особености близки до други.
– Чак толкова много ли са видовете!? – учудваме се ние.
– Много са, да. Но да се върнем сега при мравките, за които става дума. Какво представляват мравките-работнички? Спомнете си за пчелите.
– Те са недоразвити женски мравки – отговарям аз.
– Правилно. И са без крила. Каква е тяхната задача в живота на мравуняка?
– Да набавят храна и да се грижат за ларвите и какавидите – съобразително отговаря Димчо.
– Чудесно! – одобрява чичо Богдан. – Ларвите хранят с повърната от устата си храна, а какавидите чистят и пренасят на най-доброто за развитието им място в мравуняка. В задната част на коремчето при женските мравки има жлези, които отделят секрет, който съдържа мравчена киселина. От този секрет мравките изпускат в ухапаните от тях места или го изпръскват срещу неприятеля.
– Как действа на човека тази киселина?
– Предизвиква силно дразнене и сърбеж. Мъжките мравки имат крила. Те оплождат мравките-майки, след което умират.
– Каква е продължителността на живота им – питам аз.
– Най-дълго живеят майките – до 15 години, а работничките до 6 години.
– А мравките-войници? – интересува се Димчо.
– Това са работнички с големи глави и здрави челюсти. Тяхната служба е да пазят мравуняка от неприятели – други видове мравки и насекоми.
– От какво зависи какви мравки ще се излюпят?
– От храната с която хранят ларвите. Различните видове строят мравуняците си в земята, в хралупите на дърветата, цепнатините в скалите.
– Какво представлява мравунякът?
– Сложна неправилна мрежа от ходове и празнини. В едни от галериите се складират храни, а в други снасят яйцата, там се излюпват и отглеждат ларвите. След като израснат ларвите какавидират. Какавидите са бели и неподвижни. От тях през първата половина на лятото се излюпват мравки-работнички, а през втората половина – мъжки и женски мравки. През август и септември става сватбеният полет.
– С какво се хранят? – пита Димчо.
– Всеядни са. Хранят се с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения. Когато унищожават вредни насекоми са полезни, но когато повреждат плодове или изгризват дървесината на дърветата при правене на мравуняците си са вредни. Тези мравки тук са горски и са доста големи, от 4 до 8милиметра и имат ръждивочервен цвят. Хранят се с вредни насекоми, но ядат и растителна храна.
– Какви други видове има, чичо?
– Градинска мравка, по-дребна, 3-4 милиметра и с чернокафяв цвят.
Мравуняците й често се нападат от горските мравки, които отнасят ларвите и какавидите им. Хайде да оставим мравките и да си вървим по работата за която сме тръгнали, че пак ще остане крушата необрана.
Крушовото дърво беше цялото отрупано с плодове, но по ниското, някой ни беше преварил да ги обере и не стигахме да накъсаме. Чичо Богдан извади от раницата торбичка, подаде ми я и рече:
– Я да видим, можеш ли се качи на дървото.
Високото гладко и дебело стъбло ме стъписа. На лицето ми трябва да се изписало смущение, защото чичо каза:
– На вашите години като бях, нямаше дърво, което да ми се опре.
Реших да опитам, но първия път не сполучих. Не успях и втория. Чичо Богдан предложи да ме повдигне.
– А, няма нужда. Трябва да се справя сам – отвърнах и напънах сили за трети път. Последният опит излезе успешен, изпълзях до клоните и после стана по-лесно. Не без усилия след мен се покачи и Димчо.
Крушата беше висока, завиваше ми се свят, погледнех ли надолу. От земята ми се виждаше, че плодовете са много, а горе се оказа, че не е така, може би защото оставаха скрити сред листата. Висяха в края на клоните и трудно ги стигахме. Все пак пълнехме торбичката и я давахме на чичо да я изпразва в раницата.
Слязох от дървото с разтреперани крака, с омекнали колене, но и раницата и торбичката бяха догоре пълни.
– Браво, добре се справихте! – похвали ни чичо Богдан.
Той метна раницата на гръб, а ние с Димчо се сменяхме да носим торбичката.
Тревата пред мен разлюля върхове и разбрах, че там има някакво животно. Надникнах да видя какво е. Беше костенурка. Оставих крушите на земята и приклекнах да я разгледам. Чичо свали раницата и последван от Димчо се приведе над мен.
– Тук ги има – каза той. – Срещат се почти навсякъде по припекливите места – из полето, гората, градините. Костенурките са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите, от преди 200 милиона години. Те са влечуги от разред Костенурки. Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове, сухоземни костенурки, обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени, морски костенурки или сладки води сладководни костенурки. Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 килограма.
– Каква дебела черупка я пази! – прецених аз.
– Да. Тя е съставена от две сраснали се помежду си половини – горна и долна. Горната е издута, а долната плоска. Черупката е образувана от костни плочи. Гръбната половина се слива с израстъците на прешлените и с ребрата. Отгоре черупката е покрита с рогови плочки. Окраската на горния щит е жълтозелена, а на долния е по-светла. Навън от черупката се подават главата, предните и задните крайници, и опашката.
– С какво е покрита кожата й? – пита Димчо.
– С малки зърнести люспи, които по краката са наредени керемидообразно. Те ги предпазват от нараняване. При движение, костенурката се опира на пръстите си, които завършват с остри нокти. Сухоземната костенурка е подвижна през деня, когато слънцето грее силно.
– Тогава ли търси храната си?
– Да. Очите й имат два клепача и мигателна ципа. Шията е дълга, с добре развита мускулатура. Това дава възможност главата свободно да се движи настрани и да оглежда местността.
– С какво се храни? – интересува се приятелят ми.
– Главно с растителна храна – трева, зеленчуци, грозде, но понякога яде червеи и охлюви.
– Има ли зъби? – попитах.
– Не. Челюстите й са покрити с дебело рогово вещество. По ръба те са изострени и с тях чрез резки движения на главата си тя срязва късовете храна.
– Нали и тя спи зимен сън?
– Спи, да. Събужда се рано напролет – понякога и през февруари. Яйцата си снася през май – или в земята, или в купчина листа. Те са обвити в твърда варовита черупка. След излюпването малките най-често се заравят в почвата, където прекарват зимата. Младите костенурки загиват от много неприятели – птици и бозайници.
– Чувал съм, че някои хора ядат месото й – отбелязва Димчо.
– Да, използва се за храна и от човека.
– Колко живее?
– Живее 50 години.
– Много ли видове костенурки има, чичо?
– Известни са над 230 вида, повечето от които живеят във водата.
Костенурката сякаш разбра, че урокът свърши и бавно се скри в избуялата трева край пътеката, а ние нарамихме крушите и поехме към селото.
.jpg)
В хубаво време чичо Богдан никак не може да стои в къщи. Все си намира работа в полето. И днес стана така – като се повъртя малко из двора, закуси и ми рече:
– Все пак трябва да оберем онази круша, дето се канехме. Не бива да оставяме плодовете да окапят. Какво ще кажеш?
– Ще кажа да извикам Димчо и да тръгваме.
– Ами тогава тичай, а аз отивам за раницата.
На средата на пътя до крушата се натъкнахме на голям мравуняк. Той стана причината за поредния урок на чичо Богдан.
– Мравките са насекоми, които като пчелите живеят по много заедно – в мравуняци.
– Те имат ли мравки-майки? – попитах.
– Имат. И мравки-работнички и мъжки мравки имат. При някои видове има и мравки-войници. Мравките-майки имат крила и хвърчат само докато бъдат оплодени. След това крилата им опадват. Оплождането им става като при пчелите, във въздуха.
– Много сходства имат наистина с пчелите – впечатлява се Димчо.
– Да. Насекомите са най-голямата група членестоноги животни. Наброяват над 750 000 вида и не е чудно, че при такова многообразие, някои имат особености близки до други.
– Чак толкова много ли са видовете!? – учудваме се ние.
– Много са, да. Но да се върнем сега при мравките, за които става дума. Какво представляват мравките-работнички? Спомнете си за пчелите.
– Те са недоразвити женски мравки – отговарям аз.
– Правилно. И са без крила. Каква е тяхната задача в живота на мравуняка?
– Да набавят храна и да се грижат за ларвите и какавидите – съобразително отговаря Димчо.
– Чудесно! – одобрява чичо Богдан. – Ларвите хранят с повърната от устата си храна, а какавидите чистят и пренасят на най-доброто за развитието им място в мравуняка. В задната част на коремчето при женските мравки има жлези, които отделят секрет, който съдържа мравчена киселина. От този секрет мравките изпускат в ухапаните от тях места или го изпръскват срещу неприятеля.
– Как действа на човека тази киселина?
– Предизвиква силно дразнене и сърбеж. Мъжките мравки имат крила. Те оплождат мравките-майки, след което умират.
– Каква е продължителността на живота им – питам аз.
– Най-дълго живеят майките – до 15 години, а работничките до 6 години.
– А мравките-войници? – интересува се Димчо.
– Това са работнички с големи глави и здрави челюсти. Тяхната служба е да пазят мравуняка от неприятели – други видове мравки и насекоми.
– От какво зависи какви мравки ще се излюпят?
– От храната с която хранят ларвите. Различните видове строят мравуняците си в земята, в хралупите на дърветата, цепнатините в скалите.
– Какво представлява мравунякът?
– Сложна неправилна мрежа от ходове и празнини. В едни от галериите се складират храни, а в други снасят яйцата, там се излюпват и отглеждат ларвите. След като израснат ларвите какавидират. Какавидите са бели и неподвижни. От тях през първата половина на лятото се излюпват мравки-работнички, а през втората половина – мъжки и женски мравки. През август и септември става сватбеният полет.
– С какво се хранят? – пита Димчо.
– Всеядни са. Хранят се с дребни насекоми и насекомни ларви, сладки плодове, сочни части от растения. Когато унищожават вредни насекоми са полезни, но когато повреждат плодове или изгризват дървесината на дърветата при правене на мравуняците си са вредни. Тези мравки тук са горски и са доста големи, от 4 до 8милиметра и имат ръждивочервен цвят. Хранят се с вредни насекоми, но ядат и растителна храна.
– Какви други видове има, чичо?
– Градинска мравка, по-дребна, 3-4 милиметра и с чернокафяв цвят.
Мравуняците й често се нападат от горските мравки, които отнасят ларвите и какавидите им. Хайде да оставим мравките и да си вървим по работата за която сме тръгнали, че пак ще остане крушата необрана.
Крушовото дърво беше цялото отрупано с плодове, но по ниското, някой ни беше преварил да ги обере и не стигахме да накъсаме. Чичо Богдан извади от раницата торбичка, подаде ми я и рече:
– Я да видим, можеш ли се качи на дървото.
Високото гладко и дебело стъбло ме стъписа. На лицето ми трябва да се изписало смущение, защото чичо каза:
– На вашите години като бях, нямаше дърво, което да ми се опре.
Реших да опитам, но първия път не сполучих. Не успях и втория. Чичо Богдан предложи да ме повдигне.
– А, няма нужда. Трябва да се справя сам – отвърнах и напънах сили за трети път. Последният опит излезе успешен, изпълзях до клоните и после стана по-лесно. Не без усилия след мен се покачи и Димчо.
Крушата беше висока, завиваше ми се свят, погледнех ли надолу. От земята ми се виждаше, че плодовете са много, а горе се оказа, че не е така, може би защото оставаха скрити сред листата. Висяха в края на клоните и трудно ги стигахме. Все пак пълнехме торбичката и я давахме на чичо да я изпразва в раницата.
Слязох от дървото с разтреперани крака, с омекнали колене, но и раницата и торбичката бяха догоре пълни.
– Браво, добре се справихте! – похвали ни чичо Богдан.
Той метна раницата на гръб, а ние с Димчо се сменяхме да носим торбичката.
Тревата пред мен разлюля върхове и разбрах, че там има някакво животно. Надникнах да видя какво е. Беше костенурка. Оставих крушите на земята и приклекнах да я разгледам. Чичо свали раницата и последван от Димчо се приведе над мен.
– Тук ги има – каза той. – Срещат се почти навсякъде по припекливите места – из полето, гората, градините. Костенурките са едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите, от преди 200 милиона години. Те са влечуги от разред Костенурки. Това са най-примитивните сред всички съществуващи влечуги, стоящи близо до общия предшественик. Разпространени са навсякъде с изключение на Антарктика. Има изцяло сухоземни видове, сухоземни костенурки, обитаващи дори пустинни области, както и водни представители, срещащи се в солени, морски костенурки или сладки води сладководни костенурки. Размерите варират от 11,5 cm до 180 cm, съответно с тегло от няколко десетки грама до 590 килограма.
– Каква дебела черупка я пази! – прецених аз.
– Да. Тя е съставена от две сраснали се помежду си половини – горна и долна. Горната е издута, а долната плоска. Черупката е образувана от костни плочи. Гръбната половина се слива с израстъците на прешлените и с ребрата. Отгоре черупката е покрита с рогови плочки. Окраската на горния щит е жълтозелена, а на долния е по-светла. Навън от черупката се подават главата, предните и задните крайници, и опашката.
– С какво е покрита кожата й? – пита Димчо.
– С малки зърнести люспи, които по краката са наредени керемидообразно. Те ги предпазват от нараняване. При движение, костенурката се опира на пръстите си, които завършват с остри нокти. Сухоземната костенурка е подвижна през деня, когато слънцето грее силно.
– Тогава ли търси храната си?
– Да. Очите й имат два клепача и мигателна ципа. Шията е дълга, с добре развита мускулатура. Това дава възможност главата свободно да се движи настрани и да оглежда местността.
– С какво се храни? – интересува се приятелят ми.
– Главно с растителна храна – трева, зеленчуци, грозде, но понякога яде червеи и охлюви.
– Има ли зъби? – попитах.
– Не. Челюстите й са покрити с дебело рогово вещество. По ръба те са изострени и с тях чрез резки движения на главата си тя срязва късовете храна.
– Нали и тя спи зимен сън?
– Спи, да. Събужда се рано напролет – понякога и през февруари. Яйцата си снася през май – или в земята, или в купчина листа. Те са обвити в твърда варовита черупка. След излюпването малките най-често се заравят в почвата, където прекарват зимата. Младите костенурки загиват от много неприятели – птици и бозайници.
– Чувал съм, че някои хора ядат месото й – отбелязва Димчо.
– Да, използва се за храна и от човека.
– Колко живее?
– Живее 50 години.
– Много ли видове костенурки има, чичо?
– Известни са над 230 вида, повечето от които живеят във водата.
Костенурката сякаш разбра, че урокът свърши и бавно се скри в избуялата трева край пътеката, а ние нарамихме крушите и поехме към селото.
.jpg)
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
