Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2013 07:49 - СТРЪВТА - трети урок
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 932 Коментари: 0 Гласове:
1



СТРЪВТА
  
     По време на закуската чичо Богдан попита кой е забравил през нощта включена външната лампа. Казах му, че никой не я е забравил, а че съм я включил аз и защо съм го направил. Той ме погали по главата и ми рече:
– С това не можеш им помогна много. Резултатът е нищожен и затова няма смисъл повече да го правиш.
– Така ми се искаше да помогна на растенията. Те как ни помагат, като ни отделят кислород.
– Ти вече го направи по много по-добър и ефикасен начин с окопаването и поливането. Това не е никак малко
и за тях е най-резултатното.
От улицата прозвуча пронизително изсвирване – Димчо ме викаше на игра. Изтичах бързо при него.
Докато се чудехме какво да предприемем, пред нас застана чичо Богдан. Той сякаш прочете в очите ни, че се чудим с какво да се захванем и каза:
– Защо не дойдете с мен за стръв, вместо да обирате паяжините в двора? Ако ми помогнете, ще ви взема следобед на язовира на риболов.
С приятеля ми се споглеждаме многозначително.
– Е, идвате ли?
– Ами ние нямаме въдици – тихо отвърна Димчо.
– Не го мислете, аз имам и за вас.
– Тогава да вървим – кимаме в съгласие ние.
– Вземете си по една кутийка от нещо, за да слагате вътре червеите.
– За червеи ли ще ходим? – попитах разочарован, защото се гнуся от тях.
– Да. Рибите много ги обичат.
– А къде ще ги търсим? – пита Димчо.
– Ще разкопаем почвата в градината, там ги има.
– Не съм забелязал – рекох аз.
– Защото те излизат само денем след силен дъжд. Затова се наричат дъждовни. Иначе живеят в дупките си в почвата. Понякога тези дупки достигат до осем метра дълбочина.
– Толкова много!? – възкликвам удивено.
– А са толкова малки. Как успяват? – чуди се приятелят ми.
– Ще ви разкажа, като отидем в градината.
Копаем търпеливо и търсим да открием дъждовните червеи. Но от тях няма и следа.
– Ще отидем в долния край, където под дърветата е сенчесто и по-влажно. Те обичат влажната почва – повежда ни чичо.
Не ни провървява и там. За да намали разочарованието ни, той обяснява:
– През деня червеят напуска дупката си само след силен дъжд, когато водата я напълни. Ето защо ние го виждаме на повърхността на почвата денем само в дъждовно време.
– И да има тук, как ще ги вадим щом проходите им достигат до такава дълбочина? – попитах.
– Дъждовният червей обикновено се задържа в горния слой на почвата. При суша, той запушва дупката си с буци пръст, като по този начин запазва в нея постоянна температура и влажност. През зимата, както и през големите летни засушавания, червеите отиват по-надълбоко в земята. Там те остават неподвижни, докато настъпят благоприятни условия за живот.
– А с какво се хранят? – интересува се Димчо.
– Нощем излизат на повърхността на почвата и вмъкват в дупките си окапали листа, треви, части от растения с които се хранят. Внесените в почвата растителни части се разлагат и я обогатяват с хумус. По такъв начин те я разрохкват, преобръщат и наторяват, и то на такава дълбочина, до която не може да се достигне при оране.
– Излиза, че те са много полезни – вметнах аз.
– И още как. Хайде да разкопаем сега и да открием някои от тези наши земеделски помощници.
– Чичо, ами щом са ни толкова добри помощници, не е ли по-добре да не ги вадим, а да ги оставим в градината?
– Не се притеснявайте. Понякога в един кубически метър пръст се намират от сто, до триста червея.
Успокоени от думите му започваме да копаем твърдата, спечена от сушата почва. Още при първите копки откриваме прокараните от дъждовните червеи отвори. Чичо Богдан копае по-дълбоко и извади първия червей. Приклекна над него, като ни прикани да го последваме.
– Вгледайте се в тялото. Състои се от много еднакви прешленчета. Предният му край е в по-силен допир с дразненията и е по-тъмен от задния. Гръбната му страна е по-изпъкнала и по-тъмно оцветена от коремната, която е по-сплескана и по-светла.
– А как се движи? – пита приятелят ми.
– На всяко членче се намират по четири двойки четинки, които се опират в почвата и могат да се обръщат назад и напред, затова той се движи еднакво лесно и напред и назад. Има също така клетки, които отделят слуз, улесняваща плъзгането между частиците на почвата, предпазват кожата му от наранявания и я поддържат постоянно влажна. През сбитата почва червеят се движи, като я прояжда, поема я през устата и я изхвърля през ануса, след като е преминала през целия му хранопровод. Дъждовният червей се движи чрез последователно свиване и удължаване на тялото си. Предимно в предния край на кожата се намират много светлочувствителни клетки, чрез които той може да разпознава светло от тъмно. През деня, дъждовният червей остава в почвата.
– А как си търси храна?
– Чрез добре развития си мирис. Може да различава вкуса на листата на различните растения. Освен това той усеща и най-малките разтърсвания на почвата и се скрива в нея.
Докато чичо Богдан разпалено ни разказва всичко това, ние внимателно слушаме, опитваме се да го запомним. С последните думи той замахна и разсече дъждовния червей на две. Двете половини се сгърчиха, изцапани в червенината на кръвта.
– Защо го уби? – възмутих се аз.
– Не съм го убил – засмя се чичо. – Щом частиците са по-големи, те продължават да живеят самостоятелно и възстановяват липсващите им органи.
– Удивително!
– Я стига сме умували, копайте да намерим още, че вижте слънцето къде отиде.
Оказа се, че в почвата наистина се крият много червеи. Скоро напълнихме кутийките. Чичо Богдан ги пъхна в чантата си и рече:
– До тук, добра работа свършихме. Сега да вървим да приготвим въдиците.
И той забърза с широката си крачка по градинската пътечка, а ние заситнихме с късите си крачета след него.



image




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 3831065
Постинги: 5841
Коментари: 1648
Гласове: 3615
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031