Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2013 14:01 - РАСТЕНИЯТА ДИШАТ - втори разказ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 1905 Коментари: 0 Гласове:
0



РАСТЕНИЯТА ДИШАТ

     На другия ден чичо Богдан ме повика да окопаем младите дръвчета в градината. Докато копаехме, той говореше:
– Най-важните условия за живота на всяко растение са светлината, въздухът, водата, минералните соли и топлината. Защо фиданката, която окопаваме в момента не расте право нагоре, а малко се е изкривила?
– Защо?
– Причината е, че е близко до короната на тази стара череша. Черешата прави сянка, отнема светлината и въздуха, необходим за растежа на младото дръвче. То се стреми да я избегне, стреми се към повече въздух и светлина, затова се е изкривило така. С участието на светлината, зелените растения извършват фотосинтеза – един от най-важните за тях процеси, чрез които изграждат органични вещества, с които се хранят.
– А въздухът защо им е необходим?
– От него приемат въглероден двуокис и кислород. При фотосинтезата чрез въглеродния двуокис изграждат органични вещества, скорбяла, белтъчини и мазнини.
– И мазнини!? – учудвам се аз.
– Да. И мазнини. Зелените растения приемат въглеродния двуокис през деня, когато са на светло, като същевременно отделят кислород. За нас въглеродният двуокис не е полезен. Ние, хората, живеем чрез кислорода.
– Значи растенията са ни помощници, като ни дават кислород?
– Нещо повече, момчето ми – ние не можем да живеем без тях. Те поемат вредните за нас вещества от въздуха, а отделят кислород, без който ние не можем да живеем.
– На тях кислородът не им ли е необходим?
– Необходим е за дишането им, но те отделят много от излишния им.
– Значи и растенията дишат, като нас?
– И още как. При дишането част от органичните вещества се разрушават и се освобождава енергия за поддържането на живота на растенията.
Изпитах известно недоверие в думите на чичо Богдан. Как може растенията да дишат? Нито ги чувах, нито виждах подобно нещо.
– Но те нямат бели дробове – рекох му.
– Нямат, защото дишат с всичките си органи. Защо, според теб, окопаваме около тях?
– За да не расте тревата и да се увива около стъблата им – отговарям бързо.
– Не само затова. Когато почвата е окопана, рохкава, в нея има по-голямо количество въздух и дишането чрез корените им е по ефективно, освен това, така те по-добре задържат водата. Като говорим за вода, тъкмо се сещам, че следващото нещо, което ще трябва да направим, е какво?
– Да ги полеем – отвръщам.
– Браво! Точно така. Да грабваме кофите тогава.
Пълним кофите с вода – тя шумно се разлива, бисерни пръски летят встрани, падат по запретнатите крачоли на чичовия панталон, мокрят ги, но той не обръща внимание и продължава да ми обяснява:
– Във водата се разтварят минералните соли и хранителните вещества. Част от нея се използва и при фотосинтезата. Растенията я поемат от почвата с кореновите власинки и я препращат нагоре по стъблата и листата. В горещината през лятото, изпарението й от листата допринася за охлаждането на растенията. Грабваме кофите и ги понасяме към младите дръвчета.
Гледам широкия гръб пред мен на чичо Богдан, набъбналите му мускули и се питам кога ли ще стана голям като него, и най-важното, дали ще мога да науча толкова много неща, колкото знае той?
Спираме до първите дръвчета. Аз нетърпеливо плисвам водата от кофата, тя се разлива на голяма, широка локва, бяга встрани от стъблото, залива върховете на обувките ми.
– Не така. Така не се прави – смъмря ме чичо, изправен пред фиданката до която е спрял. – Изливай бавно, по малко вода, за да може да попие в окопаната почва. Иначе водата изтича встрани от корените и няма никаква полза от такова поливане.
И чичо Богдан ми показва нагледно как трябва да се прави. Следващото дръвче поливам вече внимателно.
Вечерта, като си легнах изморен, мислех, че ще заспя веднага, но се излъгах. Въртях се дълго в креватчето си и се опитвах да си представя как сега, в тъмното, растенията ще живеят без да дишат. Аз трудно издържам половин минута, а те ще трябва да карат така до сутринта. „А може би ще дишат само с коренчетата си въздух от почвата!? Сигурно ще е така, как иначе ще живеят без да дишат? Я, за всеки случай, да изляза аз и да им светна външната лампа.“
И доволен, че съм им помогнал с нещо, бързо се мушвам обратно под завивката. Успокоен от тази мисъл съм заспал.


    image




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4301306
Постинги: 6247
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930