ЗА МИНАЛОТО И МАЛКО ЗА БЪДЕЩЕТО
четиридесет и втори разговор с Ведрина

     Две млади жени разговарят. Едната се оплаква на другата:
- Просто не знам вече какво да правя. Толкова време мина откакто се разделихме, а аз така и не мога да го забравя.
- Когато обичаш силно, така става – отвръща другата.
- Толкова ми липсва. Не мога да си намеря място от мъка.
- Знам, не е лесно.
- Изпадала ли си в моето положение?
- Изпитвала съм го. Седем години страдах. Ходех ни жива, ни умряла. Особено тежко беше първите години. Животът сякаш загуби всякакъв смисъл – загубих интерес към всичко. Едва не ме изгониха от работа.
- И как излезе от това положение? – пита потърпевшата.
- Опитах с друга връзка, нали казват, че клин клина избива. Но не се получи, не можеш по поръчка и по желание да се влюбиш. После опитах да намеря утеха при врачки и гледачки, накрая прибягнах до лекарства, но не те съветвам – не ми помогнаха и те.
- Ами как се справи тогава?
- Времето лекува всичко, но понякога трябва да мине много време и да проявим голямо търпение. Но трябва да ти кажа, че раната заздравява, но оставя дълбок белег.
В това време до двете жени спира автомобил и те се качват бързо в него. А аз оставам замислен над думите им.
- Понякога раницата на миналото е тежка и трудно я носим – усещам присъствието на Ведрина, като мисъл в мислите си.
- Да, но трябва да направим всичко възможно, за да се отърсим от бремето на нежеланото си минало – отвръщам.
- Негативни взаимоотношения и стари грешки могат не само да тровят настоящето, но да ти провалят и бъдещето.
- Права си, Ведрина, но нали чу разговора на жените. Не е достатъчно само да го пожелаеш – иска време и усилия.
- Колкото и да е драгоценно нещото, което не си успял да го задържиш, обърни му гръб, за да не те наранява. Често пъти сами го предизвикваме да навлиза отново и отново в живота ни. Тогава борбата става продължителна и много мъчителна.
- Право казваш – съгласявам се аз. – Ако позволяваш но някого или на нещо да наднича в дните ти и да се натрапва, това ще означава, че продължаваш да даваш част от живота си на нещо, което вече не съществува.
- И може да стане така, че щастието да мине покрай тебе, а ти загледан назад, така и да не го забележиш.
- Белезите, които остават в душата от проваленото ни минало са знак за това, къде сме били, какво сме преживели, какво сме надживели, а не за това накъде отиваме – заключавам аз.
- От миналите поражения, обаче, можем да извлечем все пак и някаква полза, защото те могат да ни предпазят от повторение на стари грешки.
- И не бива да забравяме че в него има и много хубави неща – тях трябва грижливо да пазим, защото те могат да бъдат опора в бъдните ни дни. Без минало сме никои, нали?
- Така е. Трябва да трием само отрицателните страни на миналото си, защото без минало няма и бъдеще.
- Правилно. Иначе мостът на настоящето няма да има какво да свързва – казвам важно аз.
- Винаги сме с единия крак в миналото, а с другия в бъдещето, а истински всъщност сме само в мига на настоящето – заключава философски Ведрина.
И припомнил си нещо важно от миналото, докато мисля за бъдещето, някак си се отдалечавам и оставям Ведрина далече от мене, застанала на прага между двете времеви измерения.

Философско мислене за щастието...!!!
...става така, че щастието да мине покрай тебе, а ти загледан назад, така и да не го забележиш...