Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2012 07:11 - НЕГАТИВИЗМЪТ тридесет и девети разговор с Ведрина
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 514 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 22.12.2012 07:12


НЕГАТИВИЗМЪТ
тридесет и девети разговор с Ведрина
      Пред мене вървят две жени и разпалено си говорят:
- Ама ти общуваш ли с тази черногледка? – пита едната.
- Няма как, всеки ден се срещаме в работата.
- А-а, аз я отбягвам. Не, че е лош човек, но … Изпълнена е цялата с негативизъм. Все е начумерена, недоволна, не съм я виждала усмихната.
- Обаче от работата си разбира – вметва другата жена. – Всички й захвалят.
- Виж какво, не мога да преценя, като специалист може и да е добра, но излъчва отрицателна енергия и общуването с нея ме натоварва.
- Мене не ме притеснява, макар, че не бих казала, че ми е особено приятно да събеседваме. Контактите ни са почти изцяло служебни.
- Усетя ли проява на песимизъм в дадена персона, бягам далече.
Мислех да ги задмина, но без да искам, се заслушах в думите им и разговорът ме заинтригува.
- Е, да не мислиш да се намесиш в него? – веднага ме спохожда с упрек Ведрина.
- Изкушавам се, но ще се въздържа.
- И какво толкова те изкушава?
- Ами тази, която твърди, че бяга от негативизма, самата тя го излъчва.
- Познаваш ли я?
- Слава богу, не.
- А защо тогава само от няколко случайно дочути думи си правиш такива заключения? – напада ме открито Ведрина.
- Хайде сега – женска солидарност. Сами по себе си думите говорят, но още повече говори и това, как са казани, с какви намерения, с каква интонация, по какъв повод. Говори и цялостното поведение на жената, стойката, та ако щеш и дрехите.
- Е, вярно, ти като художник си и психолог, четец на човешката душа.
- Опитвам се да бъда такъв.
- Всички тези доводи наистина са основателни, ако са правилно изтълкувани – съгласява се моята опонентка.
- Има нещо, което определено ме кара да мисля, че нещата относно тази жена стоят точно така.
- И какво е то?
- Самото обсъждане на друг човек, опитът да го покажеш в отрицателна светлина, когато той отсъства в момента и не може да се защити е проява на негативизъм и на лошо възпитание. Не си ли съгласна с мен по този въпрос?
- Не мога да не се съглася – отвръща Ведрина.
Увлечен в диалога с моята приятелка, губя нишката в разговора на двете непознати жени. Те влизат в близкия магазин, а аз продължавам по пътя си, замислена над чутото и споделеното с Ведрина.
- Като, че искаш да ми кажеш още нещо?
- Да. Има какво още да ти кажа. Нали чу, жената спомена, че натъкне ли се на хора с негативно мислене и излъчване, бягала далече.
- Ами всички мислят, че това е най-доброто, което можеш да направиш в такъв момент – отвръща събеседничката ми.
- И ти ли мислиш така?
- Да. И аз не правя изключение.
Замълчаваме. Край мене минувачите се озадачават от разсеяния ми вид, от това, че давам вид, че говоря сам на себе си. А не знаят, дори не могат да допуснат с колко интелигентна и остроумна събеседничка разговарям по толкова важни въпроси аз сега. Тук, на улицата, в движение, сред шума на преминаващите хора и автомобили.
- А ти какво мислиш по въпроса? – пита Ведрина с нескрито любопитство, защото добре знае, че ако мисля точно като всички останали, това ще значи, че изобщо не мисля.
- Бих казал, че бягството не решава проблема. Отлага го във времето и го задълбочава. Не трябва да се бяга в такъв случай, а трябва да се направи така, че нещата да се променят в правилната посока.
- А именно?
- Да се помогне на човека, без да влагаме дидактизъм и назидателност. Леко, ако е възможно, по заобиколен начин, да му внушим противоположното мнение, да му вдъхнем вяра и оптимизъм, надежда, да го подтикнем към промяна, към това, да погледне нещата от друг ъгъл, не от сенчестата им страна, а от към слънчевата и тогава те ще изглеждат различно. Това е нужно да положим усилие да направим, а не да бягаме. Да го направим деликатно, без груба намеса. Да внушим на човека срещу нас, че не ние му влияем и искаме да го променяме, а в резултат на общуването ни, той сам е стигнал до необходимостта от това.
- Да се направи това е истинско изкуство! – възкликва Ведрина.
- Така е. И като в изкуството за тази цел е нужно време, старание, знание, опит, желание, талант, любов към ближния и какво ли още не. Ако беше лесно, всички щяха да го правят – заключавам аз.
- Знаеш ли, след този ни разговор и да е имало някакъв негативизъм стаен дълбоко в мен, то вярвам, че вече се е изпарил – казва приятелката ми. И си тръгва доволна от събеседването ни.
И аз нямам основание да бъда недоволен. Още повече, че съвсем приближавам до дома си, където ме чака затоплената от жена ми стая с току-що приготвената топла вечеря.



image




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. vedrina - !!!
22.12.2012 09:43
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 3406714
Постинги: 5629
Коментари: 1646
Гласове: 3539
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30