ЩАСТИЕТО
тридесет и осми разговор с Ведрина

     Понякога спя дълбоко, понякога се будя и от най-малкия шум. Тази сутрин се събудих от шумното преминаване на някакъв автомобил по улицата. Беше още много рано, но повече така и не успях да заспя. Като разбрах, че усилията ми са напразни, станах. Излязох на терасата и започнах да си приготвям закуската. Долу, съседът се прибираше с колата си. Беше ходил да изпрати сина си. Синът му заминава в Италия да работи.
- Мисля, че е прав, като отива на гурбет. Тук няма работа, няма нормален живот – внушава ми мислите си Ведрина, излязла сякаш от парата на ароматния ми билков чай.
- Така е, няма. Но не може всички да избягаме в чужбина.
- Всеки е прав да си търси прехраната където и както сметне за добре.
- Разбира се, когато се касае за прехраната, нещата стоят така. Но той има всичко. Погледни му къщата, автомобила, баща му получи добро наследство, всички са здрави в семейството. Не е тръгнал заради прехраната.
- Търси си щастието момчето – оправдава го Ведрина.
- Ако в родината си, в дома си, сред близките и приятелите си, ако в красивата природа на родния Балкан не го намериш, дълбоко се съмнявам, че въобще ще го намериш някъде.
- А според тебе, защо заминава? – пита Ведрина.
- Може би защото съседите му заминаха. Да не остане назад. Пък и лакомията е нещо много досадно, заболееш ли веднъж от нея, няма отърване.
- Дали човек не я получава по наследство или после я придобива в общуването със себеподобните?
- На този въпрос е трудно да се отговори, Ведрина. При всекиго е различно. Може би причината е едното и другото, вероятно има и трето, и четвърто. Ако съдя по баща му, при него не е по наследство.
- А може пък и да има нужда от промяна, може да е авантюрист, търсач на нови предизвикателства.
- Да, толкова различни са нещата, които правят хората щастливи. Щастието не може да бъде постигнато завинаги. Идва и си отива, като хубавото време. Обречени сме да го губим и намираме, вечно да го търсим.
- Съгласна съм с тебе. Ти къде търсиш своето, когато го загубиш?
- Къде ли и в какво ли не. Но съм достигнал в личния си опит до извода, че трябва да го търсим в себе си, то не е във външните неща.
- Но и те не са без значение. Могат да го провокират, нали?
- Точно така, те могат само да спомогнат, да му дадат тласък.
- Не винаги е лесно да намериш щастието в себе си, нали?
- Вярно е, но е невъзможно да го намерим другаде . То е заключено вътре в нас и там трябва да го търсим. Хайде сега, приятелко, да оставим щастието да поспи в оазиса на духа и да помислим за тялото, че чаят и закуската ми започват да изстиват.
Забелязвам, че от чашата ми не излиза вече ароматна пара и разбирам, че Ведрина я няма вече. Топлата напитка на приятна вълна се разлива по цялото ми тяло и ме кара да си кажа, че понякога много дребни и на пръв поглед незначителни неща, могат да прокарат пътека за щастието към нас.

Нека предстоящата Коледа сбъдне щастие за всеки...!!!
"... толкова различни са нещата, които правят хората щастливи. Щастието не може да бъде постигнато завинаги. Идва и си отива, като хубавото време. Обречени сме да го губим и намираме, вечно да го търсим."