Постинг
16.12.2012 08:13 -
СТРАСТТА тридесет и четвърти разговор с Ведрина
СТРАСТТА
тридесет и четвърти разговор с Ведрина
Розовобузо и свежо, утрото с любопитство наднича в прозореца ми. Зарадван от него, пускам радиото и правя сутрешните си гимнастически упражнения за раздвижване. Зазвучава една от любимите ми песни, която от няколко дни разучавам да я пея. Гласът ми, още не събуден, е малко тих и дрезгав. Но като се разпях, зазвуча уверено и вярно. Сякаш някой тихичко започна да приглася.
- Не знаех, че и ти обичаш да пееш – усещам присъствието на Ведрина.
- Много неща не знаеш още за мене – отвръщам.
- Значи, ще има с какво да ме изненадваш и в бъдеще?
- И още как. Пеенето напоследък е голямата ми страст.
- Да не си намислил да ставаш певец? – иронизира ме гостенката ми.
- Знае ли човек докъде може да го отведе страстта?
- Не е ли вече късно за това.
- Никога не е късно. Ако днес е късно, утре ще бъде още по-късно – отвръщам ухилен до ушите аз.
- Много голямо значение придаваш но страстите тази сутрин.
- Не само тази сутрин. Винаги съм им придавал.
- Защо?
- Защото човек без страсти е мъртъв човек.
- Не преувеличаваш ли значението им?
Разбирам, че Ведрина няма да ме остави да си довърша гимнастическия комплекс, спирам радиото и се впускам всеотдайно в разговора ни.
- Та нали страстите го пришпорват, преследването им и удовлетворяването им го правят деен, динамичен и целеустремен, изграждат търпение и упоритост в характера.
- А знаеш ли колко души са погубили страстите?
- Много. В тях трябва да се влага и разум. Рискът трябва да е добре премерен, за да не се наредим в редицата на погубените. Те са като един буен жребец, когото трябва с търпение и сила, но и с любов да го обяздим.
- Конят често хвърля ездача си.
- Добре де. Заради това, че някой е изгорял в огъня, не бива да отричаме голямата полза от него. Като загиват хора от автомобилни катастрофи, трябва ли да се откажем от автомобилите?
- Не трябва, прав си – съгласява се Ведрина. – Да разбирам ли, че ти препоръчваш на хората да се отдават на страстите си.
- Да, но на тези, с които виждаме че се усъвършенстваме, които ни водят напред. Всеки трябва да намери своята страст. Страст може да бъде пиенето, пушенето, хазарта, но също така и изкуството, науката, спорта.
- Значи стигаме до извода, че има добри, има и лоши страсти.
- Лоши стават, когато се прехвърли границата на разумното. Оставим ли ги те да ни командват, става лошо. Ако се слее човек със страстта, която го изгражда като личност, велики неща ще се случат с него, Ведрина.
- Понякога те стават причина човек да загуби ценно време от живота си, не си ли съгласен? - не се предава събеседничката ми.
- Мисля, че никога нещо, в което влагаш страст, не е губене на време, независимо какво се получава. Между другото, това важи и за любовта, но това е вече друга тема – отвръщам.
- Можем да поспорим още, но този разговор започва да ме изморява. Не е ли по-добре да се подчиним на страстта ти и да попеем.
- С удоволствие – казвам аз и пускам песента по касетофона.
Запяваме тихо в прохождащия ден. Сега слънцето се е вдигнало над покрива на съседната къща и заслушано в песента, с любопитство наднича да види кои са тези вдъхновени певци, които влагат толкова страст и любов в песента си.
.jpg)
тридесет и четвърти разговор с Ведрина
Розовобузо и свежо, утрото с любопитство наднича в прозореца ми. Зарадван от него, пускам радиото и правя сутрешните си гимнастически упражнения за раздвижване. Зазвучава една от любимите ми песни, която от няколко дни разучавам да я пея. Гласът ми, още не събуден, е малко тих и дрезгав. Но като се разпях, зазвуча уверено и вярно. Сякаш някой тихичко започна да приглася.
- Не знаех, че и ти обичаш да пееш – усещам присъствието на Ведрина.
- Много неща не знаеш още за мене – отвръщам.
- Значи, ще има с какво да ме изненадваш и в бъдеще?
- И още как. Пеенето напоследък е голямата ми страст.
- Да не си намислил да ставаш певец? – иронизира ме гостенката ми.
- Знае ли човек докъде може да го отведе страстта?
- Не е ли вече късно за това.
- Никога не е късно. Ако днес е късно, утре ще бъде още по-късно – отвръщам ухилен до ушите аз.
- Много голямо значение придаваш но страстите тази сутрин.
- Не само тази сутрин. Винаги съм им придавал.
- Защо?
- Защото човек без страсти е мъртъв човек.
- Не преувеличаваш ли значението им?
Разбирам, че Ведрина няма да ме остави да си довърша гимнастическия комплекс, спирам радиото и се впускам всеотдайно в разговора ни.
- Та нали страстите го пришпорват, преследването им и удовлетворяването им го правят деен, динамичен и целеустремен, изграждат търпение и упоритост в характера.
- А знаеш ли колко души са погубили страстите?
- Много. В тях трябва да се влага и разум. Рискът трябва да е добре премерен, за да не се наредим в редицата на погубените. Те са като един буен жребец, когото трябва с търпение и сила, но и с любов да го обяздим.
- Конят често хвърля ездача си.
- Добре де. Заради това, че някой е изгорял в огъня, не бива да отричаме голямата полза от него. Като загиват хора от автомобилни катастрофи, трябва ли да се откажем от автомобилите?
- Не трябва, прав си – съгласява се Ведрина. – Да разбирам ли, че ти препоръчваш на хората да се отдават на страстите си.
- Да, но на тези, с които виждаме че се усъвършенстваме, които ни водят напред. Всеки трябва да намери своята страст. Страст може да бъде пиенето, пушенето, хазарта, но също така и изкуството, науката, спорта.
- Значи стигаме до извода, че има добри, има и лоши страсти.
- Лоши стават, когато се прехвърли границата на разумното. Оставим ли ги те да ни командват, става лошо. Ако се слее човек със страстта, която го изгражда като личност, велики неща ще се случат с него, Ведрина.
- Понякога те стават причина човек да загуби ценно време от живота си, не си ли съгласен? - не се предава събеседничката ми.
- Мисля, че никога нещо, в което влагаш страст, не е губене на време, независимо какво се получава. Между другото, това важи и за любовта, но това е вече друга тема – отвръщам.
- Можем да поспорим още, но този разговор започва да ме изморява. Не е ли по-добре да се подчиним на страстта ти и да попеем.
- С удоволствие – казвам аз и пускам песента по касетофона.
Запяваме тихо в прохождащия ден. Сега слънцето се е вдигнало над покрива на съседната къща и заслушано в песента, с любопитство наднича да види кои са тези вдъхновени певци, които влагат толкова страст и любов в песента си.
.jpg)
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
