В ГАЛЕРИЯТА
тридесети разговор с Ведрина

    В картинната галерия сме сами, аз и Ведрина. Галеристката е пуснала тиха музика, която допълнително подсилва въздействието от картините. От двама ни, счита се, че аз съм по-навътре в познанието за изобразителното изкуство и приятелката ми внимателно следи по изражението на лицето впечатлението ми от изложените картини. Застанал съм в средата на залата и обхождам с поглед цялата експозиция.
- Като че ли не си много във възторг от това, което виждаш?
- Има нещо такова.
- Нищо ли не ти харесва?
- Напротив! Доста от нещата са превъзходни. Мога с часове да се наслаждавам от богатия им колорит, от оригиналността на композициите, на вложените в тях идеи, от техниката на изпълнение, от новаторския дух и смелостта на експеримента.
- Тогава какво те притеснява? – поглежда ме учудено Ведрина.
- Притеснява ме разнопосочността на въздействието. Всяка картина те води по различен път на различно място.
- И така не можеш да стигнеш до никъде!? – досетливо вметва събеседничката ми.
- Много точно го каза.
- В една такава обща изложба се сблъскват много стилове, подходи към натурата, естетически възгледи, някои от които напълно изключващи се.
- Това не е ли добре?
- Добре е, но да не са заедно.
- Защо?
- Не е добре, когато се отричат, когато взаимно не се допълват, а напротив, дори си пречат, защото тогава в мисленето и в чувствата става една каша от смесването им.
- Посочи ми пример – казва Ведрина.
- Това не е никак трудно. Погледни онзи пейзаж със старите къщи. Изпълнен е добре, картината никак не е лоша, направена е по изискванията на класическото изкуство, но звучи анахронично. Днес хората не възприемат света по този начин. Още повече, че картината до нея е направена в по модерен стил, звучи съвременно и я отрича напълно, като естетика.
- Искаш да кажеш, че двете картини сами за себе си са добри, но една до друга се отхвърлят.
- Радвам се, че така добре ме разбираш. Освен това, забелязват се и компромиси с някои не съвсем добри картини, вероятно за да се получи масовост и демократичност в художническата гилдия.
- И когато тези картини не са една и две, започват да разводняват доброто впечатление – клати разбиращо глава Ведрина.
- И човек си тръгва от тук със смесени чувства.
След малка пауза, питам Ведрина:
- На тебе коя картина най-много ти хареса?
Преди да отговори, Ведрина внимателно проследява с поглед картините, после посочва една от тях:
.- Ето, тази! Какво ще кажеш за нея?
Не бързам да отговоря.
- Хубава е наистина. В нея има всичко. Но едно нещо определено не ми харесва.
- Какво не ти харесва?
- Подражанието. Художникът подражава на Салвадор Дали. Човек трябва да показва себе си, това което е вътре в него, да разкрива своя духовен свят по свой си начин, индивидуален и неповторим, защото всички ние сме неповторими.
- Взаимно незаменяеми и несъвместими – допълва думите ми Ведрина.
- Точно така – отвръщам и поглеждам часовника. – Тук можем да седим и си говорим за картините до сутринта, но дали не е време вече да си вървим?
- Време е. Изморих се от толкова впечатления.
Правим един бърз последен обход на картините, благодарим на галеристката за предоставеното ни удоволствие и излизаме в студената прегръдка на зимния ден.



 

Прекрасна разходка..., - сигурна съм, че въздействието от посещенията в художествени галерии е изклчючително, запомнящо, изпълнено с емоции..., с коментари и размисли - стига да си с подходящия човек...!!!