Постинг
05.12.2012 14:46 -
ЗА ЛЕЧЕНИЕТО И БОЛЕСТИТЕ - двадесет и девети разговор с Ведрина
ЗА ЛЕЧЕНИЕТО И БОЛЕСТИТЕ
двадесет и девети разговор с Ведрина
Отприщи зла стихия цялото небе и то изля върху земята силния си гняв. И предпотопен дъжд удави всичко. Плющи от всякъде, излива се водата от тежката пробойна на деня и земната утроба не може вече да я побере, повръща я – големи локви, слънчеви капани, с очи размътени към мене тъжно гледат. В такова време е добре да си седи човек на сухо.
Изпод чадъра на съседа сякаш, прегърнала едно трептящо отражение, към мен над на локвите с подскоци, притича Ведрина.
И с порива пореден на вятъра сърдит ме хвана пристъпа на кашлицата. Чак сълзи ми излязоха от разширените очи.
- Не изглеждаш добре – са първите й думи.
- Не само не изглеждам, ами и не съм добре. Болен съм.
- Трябва да отидеш на лекар. Тази кашлица и видът ти не ми харесват.
- Вече бях – отвърнах.
- И какво установи той?
- Установи от какво боледувам.
- Изписа ли ти някакви лекарства?
- Естествено. Но не вярвам много да ми помогнат.
- Защо?
Не бързам да отговоря. Слушам плющенето на дъжда и обмислям отговора си. Насреща, омекнали от влагата и изпаренията, дърветата кривят настръхнали снаги в градината. Събраната от дълга суша вода сега шурти отвред и с ревматичен ход вървят минутите към плувналия изход на часовете си.
- Защо ли? Защото, доколкото схванах, лекарят познава отлично болестта и как протича тя, но и той като мене не е много наясно с причината за нея. А който не знае причината за дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя близка или далечна причина.
- Но нали Хераклит е казал, че човешките болести и човешките постъпки трудно могат да се определят, като следствие само на една причина. Те са съвкупност от много предпоставки.
- Съвършено прав е бил, като го е казал, бил е много мъдър. Съгласен съм с твърдението му, но все пак си мисля, че в повечето случаи има една главна, съществена причина, която накланя везната. Намери причината, отстрани я и ще се отървеш завинаги от болестта.
- Струва ми се, че в думите те има логика – казва Ведрина.
В този момент дъждът спира да вали, налудувал се, излял всичко дълго таено в себе си и небето леко просветлява.
- Най-после – вдигам глава към небето аз. – Сега можем да се поразходим, защото лекарят ми препоръча разходки и повече движение – кимвам на събеседничката си и я приканвам да ме последва на мократа до кости улица.
.jpg)
двадесет и девети разговор с Ведрина
Отприщи зла стихия цялото небе и то изля върху земята силния си гняв. И предпотопен дъжд удави всичко. Плющи от всякъде, излива се водата от тежката пробойна на деня и земната утроба не може вече да я побере, повръща я – големи локви, слънчеви капани, с очи размътени към мене тъжно гледат. В такова време е добре да си седи човек на сухо.
Изпод чадъра на съседа сякаш, прегърнала едно трептящо отражение, към мен над на локвите с подскоци, притича Ведрина.
И с порива пореден на вятъра сърдит ме хвана пристъпа на кашлицата. Чак сълзи ми излязоха от разширените очи.
- Не изглеждаш добре – са първите й думи.
- Не само не изглеждам, ами и не съм добре. Болен съм.
- Трябва да отидеш на лекар. Тази кашлица и видът ти не ми харесват.
- Вече бях – отвърнах.
- И какво установи той?
- Установи от какво боледувам.
- Изписа ли ти някакви лекарства?
- Естествено. Но не вярвам много да ми помогнат.
- Защо?
Не бързам да отговоря. Слушам плющенето на дъжда и обмислям отговора си. Насреща, омекнали от влагата и изпаренията, дърветата кривят настръхнали снаги в градината. Събраната от дълга суша вода сега шурти отвред и с ревматичен ход вървят минутите към плувналия изход на часовете си.
- Защо ли? Защото, доколкото схванах, лекарят познава отлично болестта и как протича тя, но и той като мене не е много наясно с причината за нея. А който не знае причината за дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя близка или далечна причина.
- Но нали Хераклит е казал, че човешките болести и човешките постъпки трудно могат да се определят, като следствие само на една причина. Те са съвкупност от много предпоставки.
- Съвършено прав е бил, като го е казал, бил е много мъдър. Съгласен съм с твърдението му, но все пак си мисля, че в повечето случаи има една главна, съществена причина, която накланя везната. Намери причината, отстрани я и ще се отървеш завинаги от болестта.
- Струва ми се, че в думите те има логика – казва Ведрина.
В този момент дъждът спира да вали, налудувал се, излял всичко дълго таено в себе си и небето леко просветлява.
- Най-после – вдигам глава към небето аз. – Сега можем да се поразходим, защото лекарят ми препоръча разходки и повече движение – кимвам на събеседничката си и я приканвам да ме последва на мократа до кости улица.
.jpg)
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
