Постинг
29.11.2012 09:26 -
МОЯТА ПЛАНИНА - двадесет и шести разговор с Ведрина
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 888 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2012 09:27
Прочетен: 888 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 29.11.2012 09:27
МОЯТА ПЛАНИНА
двадесет и шести разговор с Ведрина
Затварям книгата с репродукции от картините на Николай Рьорих и погледа ми мечтателно потъва в далечния хоризонт на планината. С неподражаемостта на гения си, големият художник успява да увековечи в несравнимите си живописни платна красотата и величието на Хималаите.
Като сянка от птица до мен се спуска едва доловимото присъствие на Ведрина.
- Мечтаем, а?
- Творчеството на великия художник наистина събужда в мен мечтите.
- Иска ли ти се да видиш с очите си тези върхове, покрити с вечни снегове?
- Иска ми се, но съм реалист и за невъзможни неща аз не мечтая. По скоро ми се иска да имам достатъчно свободно време и да отида да поскитам горе по билото на Стара планина.
- Нали вече толкова пъти си бил там? – казва Ведрина.
- Бил съм, вярно, но нашата планина, макар и не толкова голяма като Хималаите, също предлага много възможности и не можеш да я обходиш навсякъде. Иска ми се да надникна по нови, невидени още места из многобройните й гънки и да направя поредните красиви снимки, за да мога в мрачни и дъждовни дни, отново да се пренасям сред удивителните гледки.
- Какво толкова ти дава планината, че така я обичаш?
- Дава почти всичко от каквото имам нужда. Освен естетическа наслада от великолепните гледки, тя ми дава тишина и спокойствие. Уча се от нея на хармония, търпение, устойчивост. Планината ме дарява с чистия си въздух, студените си изворни води, плодовете си, учи ме да живея в хармония с всичко около мен, изчиства мислите, чувствата, душата от наслоените шлаки в еднообразието и сивотата на ежедневието. Подхранва въображението и е мой неизменен вдъхновител, дава ми идеи и подтиква към творческото им осъществяване. Трудно е да изброя всичко…
Ведрина остава замислена върху думите ми. И двамата гледаме към Старопланинското било. После дочувам леката й въздишка, последвана от тихите й думи:
- И все пак, Хималаите са си Хималаи…
- Аз им се възхищавам, но това не пречи да си мечтая повече за моята планина.
- Можеш ли да я наречеш „моята“?
- Спокойно. Защото всеки ден я посещавам, а в редките случаи когато не мога, я виждам през прозореца и мислено съм пак с нея. Обичам да ходя и в по-ниските части, в подстъпите на върховете, когато нямам възможност да съм горе. Но почти всекидневно се разхождам по нейните стръмни пътеки. Затова мога да си позволя да я нарека „моята планина“, така както мога да нарека града в който живея „моят град“.
- Думите ти ми напомнят за Езоповата басня за лисицата и гроздето, която като не можела да го достигне, казвала, че не си заслужава усилието, защото то е кисело.
- Това, че очакванията и надеждите ми са свързани със Стара планина, не ми пречи да мечтая и за Хималаите, но тези мечти имат минимален шанс да се случат. Все пак е хубаво да опознаем добре своето, преди да погледнем към чуждото.
- Няма как да не се съглася с думите ти – отвръща Ведрина.
- Освен това Хималаите са величествена планина, която те смазва с размерите си. Трудно достъпна, изисква подготовка и не е въобще за всекиго. Осемхилядниците респектират и те дистанцират от себе си, карат те да се прекланяш пред красотата й величието им дори с образите си от картините и снимките. Внушават ти да мислиш за величието на Създателя, да им се възхищаваш отдалече и да се чувстваш малък и нищожен. Докато нашата планина е скроена по мярката на човека. Достъпна е и не те плаши, а предизвиква желание да се впуснеш из нея, приема те майчински.
- Убедително говориш. Личи си, че връзката ти с нея е нерушима и явно, когато си там, се чувстваш като част от планината.
- Да, правилно си усетила как стоят нещата – съгласявам се с думите й аз.
Усещам отъркването на съседския котарак в краката ми и това става като че ли причина Ведрина тихичко да се оттегли от разговора, задоволила донякъде любопитството си. Погалвам мъркащия котарак, хвърлям му бучка сиренце от закуската си. Отмествам поглед от планината, вземам книгата с картините на Рьорих и се прибирам в къщи да напиша този разказ.
.jpg)
двадесет и шести разговор с Ведрина
Затварям книгата с репродукции от картините на Николай Рьорих и погледа ми мечтателно потъва в далечния хоризонт на планината. С неподражаемостта на гения си, големият художник успява да увековечи в несравнимите си живописни платна красотата и величието на Хималаите.
Като сянка от птица до мен се спуска едва доловимото присъствие на Ведрина.
- Мечтаем, а?
- Творчеството на великия художник наистина събужда в мен мечтите.
- Иска ли ти се да видиш с очите си тези върхове, покрити с вечни снегове?
- Иска ми се, но съм реалист и за невъзможни неща аз не мечтая. По скоро ми се иска да имам достатъчно свободно време и да отида да поскитам горе по билото на Стара планина.
- Нали вече толкова пъти си бил там? – казва Ведрина.
- Бил съм, вярно, но нашата планина, макар и не толкова голяма като Хималаите, също предлага много възможности и не можеш да я обходиш навсякъде. Иска ми се да надникна по нови, невидени още места из многобройните й гънки и да направя поредните красиви снимки, за да мога в мрачни и дъждовни дни, отново да се пренасям сред удивителните гледки.
- Какво толкова ти дава планината, че така я обичаш?
- Дава почти всичко от каквото имам нужда. Освен естетическа наслада от великолепните гледки, тя ми дава тишина и спокойствие. Уча се от нея на хармония, търпение, устойчивост. Планината ме дарява с чистия си въздух, студените си изворни води, плодовете си, учи ме да живея в хармония с всичко около мен, изчиства мислите, чувствата, душата от наслоените шлаки в еднообразието и сивотата на ежедневието. Подхранва въображението и е мой неизменен вдъхновител, дава ми идеи и подтиква към творческото им осъществяване. Трудно е да изброя всичко…
Ведрина остава замислена върху думите ми. И двамата гледаме към Старопланинското било. После дочувам леката й въздишка, последвана от тихите й думи:
- И все пак, Хималаите са си Хималаи…
- Аз им се възхищавам, но това не пречи да си мечтая повече за моята планина.
- Можеш ли да я наречеш „моята“?
- Спокойно. Защото всеки ден я посещавам, а в редките случаи когато не мога, я виждам през прозореца и мислено съм пак с нея. Обичам да ходя и в по-ниските части, в подстъпите на върховете, когато нямам възможност да съм горе. Но почти всекидневно се разхождам по нейните стръмни пътеки. Затова мога да си позволя да я нарека „моята планина“, така както мога да нарека града в който живея „моят град“.
- Думите ти ми напомнят за Езоповата басня за лисицата и гроздето, която като не можела да го достигне, казвала, че не си заслужава усилието, защото то е кисело.
- Това, че очакванията и надеждите ми са свързани със Стара планина, не ми пречи да мечтая и за Хималаите, но тези мечти имат минимален шанс да се случат. Все пак е хубаво да опознаем добре своето, преди да погледнем към чуждото.
- Няма как да не се съглася с думите ти – отвръща Ведрина.
- Освен това Хималаите са величествена планина, която те смазва с размерите си. Трудно достъпна, изисква подготовка и не е въобще за всекиго. Осемхилядниците респектират и те дистанцират от себе си, карат те да се прекланяш пред красотата й величието им дори с образите си от картините и снимките. Внушават ти да мислиш за величието на Създателя, да им се възхищаваш отдалече и да се чувстваш малък и нищожен. Докато нашата планина е скроена по мярката на човека. Достъпна е и не те плаши, а предизвиква желание да се впуснеш из нея, приема те майчински.
- Убедително говориш. Личи си, че връзката ти с нея е нерушима и явно, когато си там, се чувстваш като част от планината.
- Да, правилно си усетила как стоят нещата – съгласявам се с думите й аз.
Усещам отъркването на съседския котарак в краката ми и това става като че ли причина Ведрина тихичко да се оттегли от разговора, задоволила донякъде любопитството си. Погалвам мъркащия котарак, хвърлям му бучка сиренце от закуската си. Отмествам поглед от планината, вземам книгата с картините на Рьорих и се прибирам в къщи да напиша този разказ.
.jpg)
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
