СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 7
     Събудих се рано. Преварих тази сутрин и петлите и птиците в храстите край реката, които обикновено ме будят с вдъхновените си песни. Като не ми се отдаде да заспя, започнах да си представям какво ще нарисувам когато стана. Въображението ми рисуваше в тъмнината на стаята приказни картини. Струваше ми се, че само да хвана четката и ще ги материализирам бързо й лесно на платното. И щом зората се сипна навън, отидох в ателието. Застанах с голямо желание за работа пред статива. Цветните ми блянове напълно контрастираха с празното бяло платно. Смутих се, сякаш вече не бях същия човек. Зачудих се откъде и как да подхвана картината, която уж толкова ясно виждах с въображението си. Увереността в добрия резултат се изпари моментално. Връхлетяха ме съмнения и колебания. И прецених, че е рано за платното, че ще ми трябват подготвителни рисунки. Рисунките съвсем не се приближаваха до онзи приказен свят, в който витаех преди да стана. Въображението ми изневеряваше. Но аз не се предавах. Опитвах се да изясня композицията, да балансирам линиите и петната, да ги подчиня на онзи игрив ритъм, който търсех и който не се получаваше. Защо ме напусна въображението? И какво всъщност е то!? „Окото на душата“ – премина такава мисъл през съзнанието ми. Уж подхождах към работата с вдъхновение, а не вървеше. А вдъхновението и трудът би трябвало взаимно да се допълват. И вместо да рисувам, започнах да умувам върху творческия процес. През ума ми пробяга мисълта на Станислав Лец: „В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.“ Да, въображението е оръжие на твореца, но то често пробожда него самия. То е като буен кон, който обича да хвърля ездача си от небесата на земята. И в крайна сметка осъзнах, че колкото е по-голямо вдъхновението, толкова повече къртовски труд е нужен за изразяването му, за да го направим истинно и въздействащо и на другите хора.
      Картина така и не се получи. Останах си с доброто намерение. Но не ми е за първи път, навярно няма да е и за последен…

****************************************
"Да, въображението е оръжие на твореца, но то често пробожда него самия. То е като буен кон, който обича да хвърля ездача си от небесата на земята."

BOKO , liubov moia , milia mi , haide na du6a mili i posle pak 6te se gu6nem za da si te naceluvam , predi da ida na rabota obi4 moia