Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2012 08:14 - МИСЛЕНЕТО И ДЕЛАТА шестнадесети разговор с Ведрина
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 992 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.08.2012 08:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
МИСЛЕНЕТО И ДЕЛАТА
шестнадесети разговор с Ведрина

     Денят е топъл. На детската площадка от другата страна на улицата играят деца и възбудените им гласчета се извисяват над шума от прелитащите автомобили. Играта им е започнала весело, но аз се питам как ли ще завърши?
      - За какво си се замислил? – сепна ме с въпроса си Ведрина и ме извежда от унеса в който съм потънал, докато наблюдавам играта на децата.
      - Мисля си за това, че човек не може да предвиди отнапред за какво ще мисли през деня. Мисълта се лута между толкова теми, че е невъзможно да се проследи пътя й, да се види къде е началото и къде краят й.
        - Според тебе какво движи хода й?
      - Делата и сетивата ни са едни от основните фактори. Ще зависи от това какво правим, какво виждаме, какво усещаме, какви миризми долавяме, какво докосваме, с какво влизаме в контакт.
      - Защо мислиш за тези неща? Нужно ли ти е? – пита тя.
      - А, не че съм го искал, това ми се натрапи в съзнанието.
      - Стигна ли до някакъв определен извод?
      - Стигнах. И то до съществен извод.
      - А именно?
     - Че човек може да не знае за какво каква ще бъде мисълта му, но много добре трябва да знае какво ще трябва да направи. Умуването е привилегия, в известен смисъл лукс, а действията ни са проява на необходимост.
      - Твоите дела притесняват ли те?
    - И да и не. Зависи успешни ли са или не. Делата ни формират мисленето и характера ни в голяма степен.
      Лек ветрец подухва и разхлажда сгорещеното ми чело. Докато се води този диалог и се размишлява върху тези неща, децата приключват играта. Свършила е добре, ако се съди по доволния им вид – тръгват си удовлетворени към къщи. Това предизвиква бегла усмивка на лицето ми.
      - Кажи! – подканя ме да изплюя камъчето Ведрина.
      - Потвърдиха се думите ми, че това което виждаме, движи хода на мислите ни.
      - А ти какво видя сега?
      - Че играта на децата отсреща приключи.
      - Вълнуваше ли те играта им? Следеше ли я?
   - Ни най-малко. Но приключването й, което забелязах подсъзнателно, между другото, ми припомня нещо важно.
      - Какво?
     - Че във всяко едно дело най-важни са началото и краят. От конкретния повод аз правя абстрактно заключение. Всяко начало може лесно да бъде прекършено.
      - А осуетения му завършек може да има тежки последици
     - Най-добре е човек да се захваща с такива начинания на които държи успешния край в собствените си ръце.
      - Да. Най-често корабите се разбиват близко до брега, нали?
     - Така е. Народът ни има хубава поговорка в този смисъл: „Власите се давят на края на Дунав.“
      След кратка пауза на свой ред питам събеседничката си:
      - Мислила си някога, какво представляват човешките дела?
      - Мислила съм, как да не съм.
      - И какво ще се произнесеш по този въпрос?
      - Ще се опитам да ти отговоря метафорично: Мислите са плодните пъпки в клоните на едно дърво, думите са техният цъфтеж, а делата са плодовете.
   - Браво! Много хубаво го изрази. А мислиш ли, че доброто начало е добра предпоставка за добър край.
      - Логично е, но не винаги се получава.
     Увлечени в разговора не усещаме че времето лети и сенките са се преместили забележимо.
     - Знаеш ли, Ведрина, за човека можем да съдим не само по това което прави и как го прави, но също и по това, което не прави. То също разкрива характера и темперамента на дадена личност.
      - Не мога да не се съглася с това.
    - Не ти ли се струва, че този разговор може да продължи до безкрай? – пита младата жена.
     - Чак до безкрай, не, но може да е много дълъг, докато мисълта изведнъж не отскочи от него по нейно си някакво усмотрение.
       - Предлагам да го прекъснем умишлено, да не чакаме тя да свърши това.
      - Добре. И без друго да решиш да направиш нещо наведнъж, ще рече, че нищо не си направил. Ще го продължим друг път и от дистанцията на времето и премисленото ще направим по-правилен извод за мисленето и делата.
      Ставам и поглеждам към слънцето. То върши своите дела мълчаливо и без да умува, но това е присъщо само на него, защото естеството му е друго и не прилича по нищо на човешкото. Тръгвам сподирен от издължената си сянка.



  image



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
26.08.2012 09:57
!!!
"Делата ни формират мисленето и характера ни в голяма степен."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7091299
Постинги: 8382
Коментари: 1784
Гласове: 4312
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031