Постинг
26.08.2012 08:14 -
МИСЛЕНЕТО И ДЕЛАТА шестнадесети разговор с Ведрина
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 992 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2012 08:15
Прочетен: 992 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 26.08.2012 08:15
МИСЛЕНЕТО И ДЕЛАТА
шестнадесети разговор с Ведрина
Денят е топъл. На детската площадка от другата страна на улицата играят деца и възбудените им гласчета се извисяват над шума от прелитащите автомобили. Играта им е започнала весело, но аз се питам как ли ще завърши?
- За какво си се замислил? – сепна ме с въпроса си Ведрина и ме извежда от унеса в който съм потънал, докато наблюдавам играта на децата.
- Мисля си за това, че човек не може да предвиди отнапред за какво ще мисли през деня. Мисълта се лута между толкова теми, че е невъзможно да се проследи пътя й, да се види къде е началото и къде краят й.
- Според тебе какво движи хода й?
- Делата и сетивата ни са едни от основните фактори. Ще зависи от това какво правим, какво виждаме, какво усещаме, какви миризми долавяме, какво докосваме, с какво влизаме в контакт.
- Защо мислиш за тези неща? Нужно ли ти е? – пита тя.
- А, не че съм го искал, това ми се натрапи в съзнанието.
- Стигна ли до някакъв определен извод?
- Стигнах. И то до съществен извод.
- А именно?
- Че човек може да не знае за какво каква ще бъде мисълта му, но много добре трябва да знае какво ще трябва да направи. Умуването е привилегия, в известен смисъл лукс, а действията ни са проява на необходимост.
- Твоите дела притесняват ли те?
- И да и не. Зависи успешни ли са или не. Делата ни формират мисленето и характера ни в голяма степен.
Лек ветрец подухва и разхлажда сгорещеното ми чело. Докато се води този диалог и се размишлява върху тези неща, децата приключват играта. Свършила е добре, ако се съди по доволния им вид – тръгват си удовлетворени към къщи. Това предизвиква бегла усмивка на лицето ми.
- Кажи! – подканя ме да изплюя камъчето Ведрина.
- Потвърдиха се думите ми, че това което виждаме, движи хода на мислите ни.
- А ти какво видя сега?
- Че играта на децата отсреща приключи.
- Вълнуваше ли те играта им? Следеше ли я?
- Ни най-малко. Но приключването й, което забелязах подсъзнателно, между другото, ми припомня нещо важно.
- Какво?
- Че във всяко едно дело най-важни са началото и краят. От конкретния повод аз правя абстрактно заключение. Всяко начало може лесно да бъде прекършено.
- А осуетения му завършек може да има тежки последици
- Най-добре е човек да се захваща с такива начинания на които държи успешния край в собствените си ръце.
- Да. Най-често корабите се разбиват близко до брега, нали?
- Така е. Народът ни има хубава поговорка в този смисъл: „Власите се давят на края на Дунав.“
След кратка пауза на свой ред питам събеседничката си:
- Мислила си някога, какво представляват човешките дела?
- Мислила съм, как да не съм.
- И какво ще се произнесеш по този въпрос?
- Ще се опитам да ти отговоря метафорично: Мислите са плодните пъпки в клоните на едно дърво, думите са техният цъфтеж, а делата са плодовете.
- Браво! Много хубаво го изрази. А мислиш ли, че доброто начало е добра предпоставка за добър край.
- Логично е, но не винаги се получава.
Увлечени в разговора не усещаме че времето лети и сенките са се преместили забележимо.
- Знаеш ли, Ведрина, за човека можем да съдим не само по това което прави и как го прави, но също и по това, което не прави. То също разкрива характера и темперамента на дадена личност.
- Не мога да не се съглася с това.
- Не ти ли се струва, че този разговор може да продължи до безкрай? – пита младата жена.
- Чак до безкрай, не, но може да е много дълъг, докато мисълта изведнъж не отскочи от него по нейно си някакво усмотрение.
- Предлагам да го прекъснем умишлено, да не чакаме тя да свърши това.
- Добре. И без друго да решиш да направиш нещо наведнъж, ще рече, че нищо не си направил. Ще го продължим друг път и от дистанцията на времето и премисленото ще направим по-правилен извод за мисленето и делата.
Ставам и поглеждам към слънцето. То върши своите дела мълчаливо и без да умува, но това е присъщо само на него, защото естеството му е друго и не прилича по нищо на човешкото. Тръгвам сподирен от издължената си сянка.
шестнадесети разговор с Ведрина
Денят е топъл. На детската площадка от другата страна на улицата играят деца и възбудените им гласчета се извисяват над шума от прелитащите автомобили. Играта им е започнала весело, но аз се питам как ли ще завърши?
- За какво си се замислил? – сепна ме с въпроса си Ведрина и ме извежда от унеса в който съм потънал, докато наблюдавам играта на децата.
- Мисля си за това, че човек не може да предвиди отнапред за какво ще мисли през деня. Мисълта се лута между толкова теми, че е невъзможно да се проследи пътя й, да се види къде е началото и къде краят й.
- Според тебе какво движи хода й?
- Делата и сетивата ни са едни от основните фактори. Ще зависи от това какво правим, какво виждаме, какво усещаме, какви миризми долавяме, какво докосваме, с какво влизаме в контакт.
- Защо мислиш за тези неща? Нужно ли ти е? – пита тя.
- А, не че съм го искал, това ми се натрапи в съзнанието.
- Стигна ли до някакъв определен извод?
- Стигнах. И то до съществен извод.
- А именно?
- Че човек може да не знае за какво каква ще бъде мисълта му, но много добре трябва да знае какво ще трябва да направи. Умуването е привилегия, в известен смисъл лукс, а действията ни са проява на необходимост.
- Твоите дела притесняват ли те?
- И да и не. Зависи успешни ли са или не. Делата ни формират мисленето и характера ни в голяма степен.
Лек ветрец подухва и разхлажда сгорещеното ми чело. Докато се води този диалог и се размишлява върху тези неща, децата приключват играта. Свършила е добре, ако се съди по доволния им вид – тръгват си удовлетворени към къщи. Това предизвиква бегла усмивка на лицето ми.
- Кажи! – подканя ме да изплюя камъчето Ведрина.
- Потвърдиха се думите ми, че това което виждаме, движи хода на мислите ни.
- А ти какво видя сега?
- Че играта на децата отсреща приключи.
- Вълнуваше ли те играта им? Следеше ли я?
- Ни най-малко. Но приключването й, което забелязах подсъзнателно, между другото, ми припомня нещо важно.
- Какво?
- Че във всяко едно дело най-важни са началото и краят. От конкретния повод аз правя абстрактно заключение. Всяко начало може лесно да бъде прекършено.
- А осуетения му завършек може да има тежки последици
- Най-добре е човек да се захваща с такива начинания на които държи успешния край в собствените си ръце.
- Да. Най-често корабите се разбиват близко до брега, нали?
- Така е. Народът ни има хубава поговорка в този смисъл: „Власите се давят на края на Дунав.“
След кратка пауза на свой ред питам събеседничката си:
- Мислила си някога, какво представляват човешките дела?
- Мислила съм, как да не съм.
- И какво ще се произнесеш по този въпрос?
- Ще се опитам да ти отговоря метафорично: Мислите са плодните пъпки в клоните на едно дърво, думите са техният цъфтеж, а делата са плодовете.
- Браво! Много хубаво го изрази. А мислиш ли, че доброто начало е добра предпоставка за добър край.
- Логично е, но не винаги се получава.
Увлечени в разговора не усещаме че времето лети и сенките са се преместили забележимо.
- Знаеш ли, Ведрина, за човека можем да съдим не само по това което прави и как го прави, но също и по това, което не прави. То също разкрива характера и темперамента на дадена личност.
- Не мога да не се съглася с това.
- Не ти ли се струва, че този разговор може да продължи до безкрай? – пита младата жена.
- Чак до безкрай, не, но може да е много дълъг, докато мисълта изведнъж не отскочи от него по нейно си някакво усмотрение.
- Предлагам да го прекъснем умишлено, да не чакаме тя да свърши това.
- Добре. И без друго да решиш да направиш нещо наведнъж, ще рече, че нищо не си направил. Ще го продължим друг път и от дистанцията на времето и премисленото ще направим по-правилен извод за мисленето и делата.
Ставам и поглеждам към слънцето. То върши своите дела мълчаливо и без да умува, но това е присъщо само на него, защото естеството му е друго и не прилича по нищо на човешкото. Тръгвам сподирен от издължената си сянка.
Вълнообразно
Търсене