ЗА СОБСТВЕНОТО МНЕНИЕ
петнадесети разговор с Ведрина
      Шумът на улицата е понякога толкова дразнещ, че едва го изтърпяваме, а друг път успяваме да се абстрахираме от него и потънали надълбоко в мислите си преставаме да му обръщаме внимание. За мене днешният ден е точно такъв – безшумен в сърцето на шума. Още повече, че една голяма група от хора наблизко за нещо са подхванали разгорещен спор, ръкомахат и говорят на висок глас.
      С падането на сянка от облак върху мен, усетих до себе си присъствието на Ведрина.
     - Защо стоиш безучастно встрани от тези спорещи хора? Нямаш ли мнение относно обекта на техния спор? – пита веднага тя.
   - Имам, как да нямам. Имам мнение за всичко, но го изказвам ако ме попитат за него. Всъщност съвсем не знам за какво точно се препират. По-добре ми е да гледам отстрана и да си правя изводи.
      - И до какви изводи стигна?
    - Стигнах до заключението, че мнението ми за нещата в най-голяма степен зависи от разстоянието от което ги гледам.
      - В какъв смисъл? – учудва се Ведрина.
    - И в косвен, и в преносен. Когато сме далече от тях те изглеждат по един начин, когато се приближим, по друг, а когато влезеш в тях, виждаш в детайли и вече по съвсем различен начин – ставаш част от тях и те част от тебе.
      - Интересно разсъждаваш, убедително – прозвучават като похвала думите на събеседничката ми.
      - Освен това забелязвам, че част от тези хора, ако се съди по поведението им, са обладани от някаква идея, защитават я, борят се за нея. Такива хора могат да станат герои при определени обстоятелства, способни са да се жертват за нея. Други ми прави впечатление, че се ръководят само от интереса си и от тях не можеш да очакваш да се раздадат докрай.
      Тук Ведрина ме прекъсва, нетърпеливо:
     - Но ще се съгласиш, че там където няма общи интереси, не може да има и общи действия, нали?
      - Съвършено права си – съгласявам се с нея.
      - И е много разочароващо, когато идеята не се сбъдне.
    - Така е. Неосъществената идея е спукан балон – не струва нищо. Погледни онези двамата как се надвикват, сякаш не разбират, че идеите движат живота, а не думите.
      - Да. Не ветропоказателят мени своята посока, а вятърът.
     - Много по-лесно е да промениш убеждението на някого, отколкото да се пребориш с предубеждението му.
Правим малка пауза в диалога си след която гостенката ми ме пита:
   - Хубаво ли е и възможно ли е да имаш по всичко собствено мнение?
       - И е хубаво, и не е.
       - Не те разбирам? – учудено ме поглежда Ведрина.
      - Ако мнението е правилно е добре, но ако не е, може да доведе до фатални последици.
        - Тогава!?
        - И аз не знам. Все пак е добре да го имаш, защото ако го нямаш ставаш роб на чуждото мнение.
    - По-спокоен ли си, когато имаш свое мнение? – продължава да ме разпитва Ведрина.
       - Да. Нищо не допринася за пълното спокойствие така, както липсата на собствено мнение.
      Хората отсреща продължават препирнята си. Като ги гледа, събеседничката ми не се стърпява да попита:
      - Ти склонен ли си към промяна на възгледите си по даден въпрос?
       - И още как. Само глупците и мъртвите не го променят. Нали преди малко говорихме за значението на разстоянието от което се гледат нещата. Сменим ли го, променя се и мнението.
    Необяснимо защо, през мисълта ми пробягва една поговорка, която ме накара да се усмихна.
        - Какво има, защо се усмихваш?
       - Мечката ако знае четиридесет песни, то тридесет и осем от тях са за круши.
        Сега Ведрина се усмихва на свой ред и аз я поглеждам въпросително за причината. Тя отвръща веднага:
        - А другите две вероятно са за това, как трябва и кога да се ядат крушите.
        - Точно така – смеем се и двамата.
В това време на спирката спира автобус и спорещите мъже като продължават да ръкомахат, неразрешили спора си, един след друг влизат в него.
      Сянката от облака се отмества от мене и аз усещам оттеглянето на Ведрина от разговора ни.
       Изведнъж ми прави впечатление, че мястото на което съм се спрял е много шумно и побързвам да се отдалеча.

Според мене също е много важно всеки да има собствено мнение, но да го изтъкваме само когато наистина сме вътре в нещата, когато е необходимо и пред точната аудитория...!!!