Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2011 08:16 - МЪЛЧАНИЕТО четвърти разговор с Ведрина
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 674 Коментари: 1 Гласове:
2



МЪЛЧАНИЕТО
четвърти разговор с Ведрина



     Водата тихо ромоли в сребристия бързей на утрото и отнася със себе си топлия сън на реката. Целунати от ярката светлина на слънцето, красиви отражения с потрепване се къпят в бистротата на синия вир, над който пълзи лека утринна мъглица. Така приятно е, потънал в единение, да съзерцавам как утрото прелива в идващия ден. От отраженията във водата по лицето ми потрепват игриви слънчеви зайчета. Блясъкът им ме кара да притворя очи, изпаднал в мълчаливо съзерцание. Усещам мекият галещ полъх на вятъра, като целувка по челото и се усмихвам, защото знам, че с него, при мене идва Ведрина.
    - Не пееш тази сутрин и не свириш? – подхваща тя веднага телепатичния си разговор с мене.
Не отговарям нищо.
    - Защо мълчиш?
  - Защото думите не идват тази сутрин. Защото думите отидоха при другиго. Това ме прави малко тъжен.
    - И сега, какво?
    - Ще другарувам с моето мълчание.
    - Добър другар ли е мълчанието? – ме пита тя.
    - Добър, защото досега не ме е никога предавало– отвръщам аз.
    - И само заради това ли?
   - Че малко ли е то!? Но не само заради това. В утробата му зреят плодовете на творчеството ми и в него се избистря мисълта ми. Мълчанието не само за мене е добър другар. Ето, чуй, кове то песента на бързея в реката, а върховете на планината изтеглят в него светлината на небето и прокарват пътя на деня. Небето пък, сред тишината му, извлича песента на висината за облаците бели, в най-дълбокото мълчание.
    - А някои защо крещят, тогава? – дочувам врява откъм улицата зад реката.
    - Човек крещи, когато нарушават вътрешният му духовен мир. Когато е излязъл извън кожата си. Крещенето е вид самозащита, спрямо нечия агресия или някаква опасност.
    - Да. Крещенето се явява като контрапункт на мълчанието.
    - Може и така да се каже. Крещим, за да ни чуят, за да ни забележат, за да покажем сила и способност да се защитим, за да уплашим другия насреща и да му покажем, че също можем да сме агресивни.
В разговорът ни настъпи малка пауза. После добавих тихо:
    - Крещим навярно и от страх срещу забравата. С мълчанието рядко можем някого да нараним, а с думите се случва често…
    Водата в речното корито, бълбука тихо и се пени. Отлетял е прохладният порив на утринния лек ветрец, а с него и Ведрина незабелязано се е оттеглила след думите ми. И в този миг блажен, на релаксацията в тишината, аз разбрах, че бе дошла, за да върне думите при мене.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - pipinana
26.07.2011 08:39
tuk sam no se gotvja da izljaza sa da zanesa edin dokument, a se opasjavam dete da ne razbuta rabotite mi....mnogo se trevoja
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4297820
Постинги: 6243
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930