ЩЕ СТАНЕ НЯКОЙ ДЕН

      Небето винаги е непознато, макар  едно и също да е то над нас. И хороскопа му чертаят непредвидими облаци с провлачена и бавна крачка, с видоизменящи се форми. В променящото се небе и мисълта ми губи своята опорната точка, за да предскаже своите възходи и падения. Небето, непознатото, в реката се оглежда да види новия си лик – поредното си превъплащение. Реката бърза пак надолу – тя гони крайната си цел и все не я достига – от памтивека е така. Прозвънва нежната й лира, докосната от пяната на бързеите й сребристи – мелодията е подарък за небето. В танцуващата светлина се къпе най-новият копнеж в душата, копнеж да промени света, да го направи по-красив и по-добър. Небето е като реката майка, гальовно се усмихва и снизходително проправя път за своето дете сияйно, слънцето. Небето винаги е непознато – понякога добро, понякога е лошо, но ние търсим винаги надежда в него, защото тя живее неизменно там – не сменя никога адреса си. Небето – синята мечта на моята земя, която го обича и целува страстно, която все мечтае да се прелее в него най-накрая. И някой ден далечен, това ще стане неизбежно.