ВИКАМ ЛЯТОТО

       От устните на лятото в дланта ми капе дъхав билков мед, тъй както глухотата капе от небето над полето. Аз викам лятото, а то не отговаря, заето да опалва своята голяма пещ.
       Пред мен тополите издигат ръст, пробиват висината с върховете си и търсят нови измерения за полета на птиците. А птиците събират сили за далечен път. Следа от облак ще им бъде ориентир в безбройните посоки в синевата.
       Но още рано е. Днес птицата на щастието в златната си перушина, пред мен танцува и ме дарява с едно отскубнато перце Сега тя свива своето гнездо върху съня ми къс и летен.
       Вървя напред, назад не се обръщам и викам лятото, вика на ехото надвикал. А лятото пред мен върви, загледано към хоризонта, от който изпълзява сянката на есента.
       Навред е лятно, толкова красиво! В душата неусетно се прокрадва нова песен. И аз със стъпките си тук ще я запиша, по росната снага на буйната трева в ливадата - най-хубавата лятна песен.