ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДОБРОТО

       В браздите на сърцето ти ще хвърля семето на добротата си. И нека там, над тях, запеят чучулигите на моето далечно детство. И нека гласовете им те отведат в най-приказния свят, където се осъществяват най-сладките ти сънища.
       Там, в твоето сърце, там нека моят посев се люлее, до слънцето да избуява и да класи доброто. А посребрен от снеговете на планинските била, светът да гледа омагьосан и притаен, това велико тайнство – прераждането на доброто.

ЮЛСКА НОЩ

Обичам дъхавите топли нощи на юли. Той със звезди и с макове разцъфнали ми свети, когато под узрелите череши, присяда тихо жътвеният час. Сърпът на месеца прерязва  корена на всяка лоша мисъл, прорязва на неспокойството  жилавата пъпна връв. И под дъхтящите липи от своята тераса, нагазвам смело в звездното небе –  жътвар небесен, полагащ златните ръкойки на мечтите си, в затоплената гръд на лятото. И само месецът, свидетел ням, ще следва неотклонно полета на моите космични крачки.