ОХЛЮВЕНА ФИЛОСОФИЯ

 
       Един охлюв си пълзеше в тревата доволен, обхванат от негова си радост. Беше доволен, докато не вдигна глава и не видя над него да лети безгрижно една пеперуда. Като я гледаше как танцува над цъфналите цветя и върховете на тревите, охлювът малко й завидя: „Каква бързина и каква свобода на движенията" – въздъхна той. Но се отръска бързо от пролазилата в душата завист и продължи напред. След миг със свистене високо в небето прелетя бързокрила птица. Охлювът забрави удоволствието от разходката и този път завидя истински на птицата. И тъкмо да събере сили да продължи отново напред, когато видя сред облаците да се носи самолет, оставяйки след себе си красива дълга бяла диря. Сам в яркосиньото небе, той имаше безброй посоки за полета си. И охлювът този път дълбоко завидя на всичко летящо. Но като нямаше какво да направи срещу съдбата си, се самоуспокои със следното си философско разсъждение: „Което не пълзи, все някой ден в крайна сметка, пада." И запълзя по предначертаната пътека през тревата, оставяйки след себе си лепкава слузеста следа.