НЕ СМЕ ЛИ КАТО ТЯХ И НИЕ
Така са бавни сенките, едва пълзят по волята на светлината. Не са ли те онези флегматични мекушави охлюви, които изучават всяка мъничка извивчица на земната повърхност? Недейте им се сърди – такава им е същността. Не искайте създаденото да пълзи да полети. Но пък как силно е развито в тях изтънченото чувство за хумор – изкривяват и деформират силуетите на всяка форма в най-причудливия и неочакван вариант, а могат също да ви сепнат с уголемените проекции на някоя невзрачност. Умеят всичко те – да ви скъсят и удължат по своя мярка, по мярката на светлината. По цял ден слънцето рисува с и се забавлява с тях, но никога не може да ги види, защото все се разминават – те винаги пълзят в обратната посока на неговия път. Не сме ли като тях и ние – не сме ли сенките на божията мисъл?
