ЗА ЦВЕТОВЕТЕ

       Обичам да използвам и чистите цветове в картини­те си. Цветът може да стои прекрасно в общата хармо­ния — меко и живописно, ако го поставим в подходяща среда от полутонове, произлезли от него при смесване­то с другите цветове. Тогава можем ясно да чуем кам­баната на собствения му глас в богатството на палитра­та. Поставен в преходите към себе си, той ще звучи невероятно чист, ще чуем песента му и ще усетим ин­дивидуалността му, неповторимостта и звучната му яр­кост. Тогава ще се убедим колко много хармоничен мо­же да бъде той, ще го усетим съзвучен с цялото. Ще усетим значимостта му в течащия поток на полутонове към чистота му. Ще го почувстваме като център, като ядрото на цветовата хармония. Една ярка сърцевина на хармонията, в която цветовият поток се влива и изтича навътре и навън, за да придаде динамика на цветната скала в диапазона на крайните точки, между които цве­тът се осъществява. Ще го почувстваме като част от цялото. И то най-важната. Ще го почувстваме като при­влекателен магически център, към който се стичат и в който се вливат нюансите, произлезли от бистротата на извора му. Чистотата на цвета е нужна в живописта, както е ценна всяка чистота в природата.
       Всичко зависи по какъв начин и къде се подреждат цветовете и тоновете, тъй като всичко в живота стои добре само тогава, когато е на подходящото, точното място. Ако постигнем добра комбинативност, ще можем да се рад­ваме и наслаждаваме от чистото ярко звучене на всеки един цвят от светлинния спектър.