СЕНКИТЕ

       След светлината крачат сенките. Тези неизменни нейни спътници ще се явяват като противовес, конт­раст, везна. Сенките са най-достойните помощници на светлината в рисуването на всяка форма. Сенките поз­нават и падението, и възхода: познават свиването и влизането чак до корена на формата - те са едно пулси­ращо сърце, махало, разлюляно по волята на слънце­то. И имат свое битие, противно на общоприетото: най-напред са големи, а после се смаляват. В края на деня им окъсява дрехата и я раздират. Покой намират едва след залеза на слънцето, когато попивателната на нощта погълне всичко в дълбокия си сън. Заспиват най-спокойно, защото вярват в своето прераждане - след всяка тяхна смърт, започват нов живот. И пак големи­те промени - от дълги, сенките ще станат къси, а късите отново дълги във вихъра на кръговрата на жи­вота.