ПЕРУНИКОВА НОЩ

       Уморена в очакване на своето време, нетърпеливата нощ се спуска над селото с дъх на къпина. Разтворена в протяжната песен на щурци­те, тя прегръща земята, обвива я в тайнство, в искрящото звездно блещукане. Дойде обещаваща. Перуникова нощ, сякаш сли­за на август по билото и целува съня на тревата. Нощ в която върхът на тополата търси звездата вечерница, с вик на прелитаща сова. Луната-лъжкиня с разголено рамо флиртува безсрамно с размирника-вятър.
       Заспиват в гнездата си птиците с пълни стомаси, заситени от нашата стара смокиня. Сред звездите виж­дам примигващата светлина на самолет в далечен по­лет. И неусетно светлинката се стопява, като преминал полъх на изживяно щастие.
       Изправен на терасата на къщата, аз слушам тиши­ната на нощта. Дочувам мислите на вдъхновението ми, как слизат леко от небето, по-плавно  дори от съня.
       Ще ги запомня в перуниковата илюзия на августов­ската нощ и сутринта с чука им ще ударя по наковалня­та на идващия ден.