СРЕЩА

       Бог на сцената — сега е станал просяк. Ракията — спасение в беда, сега е неговата повелителка. А някога, когато в светлините на прожекторите излезеше на сцената в позната или непозната роля, залата притихваше, и зрителите губеха дъха си от вълнение и възхищение, от преклонение пред бляскавия му талант. С неподражаемостта на жестовете и интонацията на гласа, спечелваше завинаги сърцата им. На сцената заставаше пред екзалтирана­та публика, като върховен жрец и всички лоши мисли се стопяваха, изчезваха и грижи, и проблеми, от развъл­нуваните лица на хората.
       Но тази повелителка, ракийката, изпиваше на вси­чки роли текстовете. И го изхвърлиха навън, затвориха за него вратите на театъра.
       Сега е самотата неговата сцена — по-страшна и от тази, която можете да си представите дори насън. Безу­мен Хамлет, спрял на тротоара, не разпознал най-мал­ката и проста истина, минаваща край него.
       Бил на върха на славата, сега се среща с неочаква­на позната — забравата; една приятелка, която се зав­ръща отнякъде от път далечен, за тази неочаквана и нежелана среща.