Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 12:47 - ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 609 Коментари: 0 Гласове:
2



ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР

       Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песен на реката. Слуша и си спомня толкова неща. Манастирът е сърце на тишината и покоя тук, гнездо на минала и настояща слава, най-здравата и сигурна крепост на българския дух през ве­ковете.
       Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по из­търканите от безброй крака чела на камъните по кал­дъръма. И чувам сякаш да отекват стъпките на дякон Левски. И още по-назад се връщам, за да срещна вдъх­новения зограф Захарий, оставил отпечатъка на своя гений по фреските, да се чете за вечни времена.
       Стените тук са чули и видели много, но си мълчат. Говорят само с олющените потъмнели стенописи. Там нечия ръка е дръзнала да съизмерва майсторството си с ръката на самоковлията. Но може ли недостижимото да се достигне и неповторимото да се повтори? Боите гре­ят ярко днес нанесени, но го няма живецът, кой­то блика от краските на легендарния зограф. И сцените са някак мъртви и сковани, докато другите, от времето ранени, пак дишат и живеят.
       Всеядното време всеки ден е отхапвало по малко от блясъка на фреските и те са потъмнявали. И днес е тъжно като ги погледнеш. Неуместна е намесата на реставратора-художник, шарил с боите си по светостта им. Уж всичко е изписано прецизно, точно по каноните, по правилата на реставраторската наука, а нещо не достига. Прилича ми на подмладяващ грим върху старо­то лице на живота. Изправен тук, пред майсторския му автопортрет, аз питам: "Духът ти, майсторе Захарий, кажи духът ти как да върнем през чуждата ръка и чуж­дите очи?"
       А вечерта поляга тихо и спокойно. Прозорците ула­вят залезни отблясъци. Не се обажда манастирското кле­пало. И празнична е вечерта, защото крача тук след стъпките на Левски. По арките се плъзга сянка от кри­ло - широкото крило на миналото. И сякаш цялата ис­тория на този свиден край от нашата земя е сбрана тук в гръдта на манастира.
       И нека се помни и се знае...

 

 

 


Тагове:   манастир,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4315301
Постинги: 6259
Коментари: 1680
Гласове: 3695
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930