ВЯТЪРЪТ НА ВРЕМЕТО

А вятърът на времето
не ще пожали
на ни едно глухарче пухчето
и ни една любов,
дори и най-горещата,
не ще му устои.
И ни една мечта
не ще пожали времето,
което с ненаситно гърло
                        гълта всичко.






 

Времето е живот и усещането за живот...

Битието определя мисленето. А може би е въпрос на моментно състояние.
Иван Хаджидимитров

http://www.youtube.com/watch?v=tH2w6Oxx0kQ&ob=av3n
Така е Хаджи. И аз направих глухарчето на чайче, за да му задържа пухчетата. Поздрав за стиха - кратък, но изящен!

Хаджи, върнах се назад в блога чак до Вежен и съм във възторг, от това, което видях. И аз съм планинско чедо, нося дървото на баир в душата си. Усетих пиетет към планината и за това аплодисменти! За картините - дваж! Сложен си в любими, за да не изтърва някоя есенна багра :)

P.S. Искам разрешение да си осиновя няколко снимки. Обещавам, че ще стоят само на моя компютър и ще бъдат гледани в съпровод на Сарасате и Григ (така ми звучат).