Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2010 10:34 - ИЗЛОЖБАТА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:
1



ИЗЛОЖБАТА

     Вълнуваща вечер. Много хора са дошли на откриването на изложбата . Лицето й сияе от възбуда, очите й блестят от радост – срещат неговите и тя се усмихва. Уредникът на градската галерия дава думата на председателя на дружеството на местните художници да я представи пред публиката. Откриващият говори за обаятелната личност на художничката, за нейния духовен свят, но думите му са пълни с многократно повтаряни и чувани неща. „Какво ли знаеш ти за нея? – пита се влюбеният в авторката мъж. - Говориш  за спокойствието и уравновесеността на характера й. Та, това е само привидно. Тя е темпераментна и страстна натура, питай мене за това. А че е жена с характер и въображение, това е вярно.”
     Председателят на дружеството  отваря дума за творбите, прави анализ на цялото й творчество, споменава за търпеливата и продължителна работа в ателието, за среднощни бдения, довели до появата на изложените в залата произведения на изкуството. Според него вътрешният й свят инспирира раждането на тези вълнуващи образи, плод на творческата  фантазия и вдъхновението. „Заучени общи фрази – мисли си мъжът, докато го слуша. Това не са въображаеми образи, това са живи картини, реални, породени от действителността, която сме наблюдавали при излизанията си в планината и околностите на града. Картините са запечатани моменти от невероятните състояния на природата, поради което  заблуждават, че са проява на въображението. Но откъде можеш да знаеш всичко това ти? Нали аз съм бил с нея. За игра на фантазията говориш.  Наистина без фантазия не може, но ето го пейзажа пред тебе върху който акцентираш вниманието ни – ами че това са скалите с люляковите храсти над града. Ти едва ли си ходил там, не си виждал никога красотата на хълма, когато люлякът цъфти. Моето момиче има просто изумителна зрителна памет, с която пресъздава видяното върху платното. Мога да те заведа точно на мястото. Но не във външното сходство е достойнството на творбата, а в доловената в нея пролетна атмосфера, в  спецификата и типизацията на пресътворения терен, в неговата особеност и неповторимост. А картината до нея представлява градът нощем, наблюдаван от скалите. Вечерни светлини, като космическо пространство осеяно със звезди. Тя беше много впечатлена, когато веднъж след разходка се спускахме в здрача към града. Дълго наблюдавахме видението и се наслаждавахме. С какво майсторство и  по колко пестелив на изразните средства начин е запечатала този паметен миг. Ами тази картина, с камъните и водата е на нашето любимо място на реката.”
     Дошлите на откриването ръкопляскат на словото на председателя. А влюбеният мъж си мисли: „Колко много и съществени неща би могло да се кажат още. Трябваше аз да открия изложбата, защото щях да кажа неща, които другите не виждат, които стоят отвъд видимите образи. За съжаление, това нямаше как да се случи по ред причини.”
     Той гледа с любов одухотвореното й лице, обградено от непокорните кичури коса, гледа блясъка в очите й и искрено се радва за нея, защото я вижда щастлива. Нейният успех го вълнува  и  с това, че усеща и своето косвено присъствие в този неин красив приказен свят.
     Усмихната, тя приема поздравленията на познати и приятели – приема прегръдки и целувки, огромни букети с цветя. Гледа с вълнение как  нежните й ръце, с тънки чувствителни пръсти държат цветята – ръце, които са го галили и притискали, които помнят топлината на неговите, които са въплатили вълнуващите им преживявания в тези ярки и запомнящи се образи в картините.
      Така му се иска да се добере до нея през множеството, да я грабне в обятията си и да я завърти в шарената въртележка на щастието – така, както го е правил много други пъти. Иска му се да я притисне до себе си, да я поздрави и той с целувка за успеха на изложбата, но няма как. Не сега. Сега е часът на близки и приятели, на журналисти и ценители. Неговият час ще бъде в друго време – по-късен ще е той, но по-дълбок и истински, макар без блясък и цветя, без обективи и снимачни камери. Час за двама, час на откровения, час на истината за живота и изкуството.
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7088357
Постинги: 8379
Коментари: 1783
Гласове: 4311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031