Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2010 13:12 - ДО ПОСЛЕДНА КАПКА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.09.2010 13:12


ДО ПОСЛЕДНА КАПКА

     Скучна и самотна вечер. От телевизионния екран  се опитват да проникнат в мислите и в душата му блудкавите образи на героите. Неубедителни са те, не може да им вярва, не го вълнуват преживяванията им. Усеща фалшивия патос в играта на актьорите, пресилените им жестове. Твърде далечен е светът на конфликтите в сюжета за него.
     На входната врата се позвънява. Беше съседката.
     - Извинявай, би ли ми услужил с кибрит?
     - Разбира се. Влез, не стой на прага.
     Влизат. Той търси кибрита, а тя се заглежда във филма по телевизията.
     - Това третата серия ли е?
     - Третата. И тя е като първите две. Чувате ли се със съпруга ти? – пита я.
     - Не се е обаждал повече от месец. Омръзнаха ми тези негови командировки.
     - Какво да  прави, такава му е службата. Ще пийнем ли по един чай?
     - Може.
     Пият топлото ароматно питие и гледат филма. По-скоро гледа го тя, а той се чуди как може такава безвкусица да я заинтригува дотолкова, че да забрави за какво е дошла. А вечерта е студена.
     - Ще ме извиниш, но  ще се позавия с одеялото.
     - Не се притеснявай.
     - Аз уж ще тръгвам, пък се заплеснах. Нали ще мога да изгледам серията при тебе?
     - Гледай си спокойно, не ми пречиш. Приятна ми е компанията ти. Само да не беше толкова студено.
     - Наистина е студено. Не се усеща, че радиаторът работи. А ще може ли и аз да се мушна при тебе под одеялото?
     Свикнал е с близостта й – заедно ходеха на почивка, на реката за риба, къпеха се там, хранеха се често заедно, бяха като едно семейство. Гледаше на нея като на сестра, въпреки че тя беше жена, която впечатляваше мъжките погледи. И сега, с тази впита в тялото жилетка, изглеждаше доста съблазнително. Но той не се оставя такива желания да го обсебят.
     Гостенката се вживява в действието на филма. По някое време потреперва, трие зачервения си нос.
     - Студено ми е, още не мога да се стопля – казва и се притиска в него.
     Допирът до това младо тяло раздвижва кръвта му, тръпки на възбуда го полазват. Става му неловко. Най-после филмът свършва.
     - Какъв неочакван край – казва тя по този повод.
     - Глупав край …  недоизказва мисълта си, която беше, „като самия филм”.
     Жената се гуши в одеялото на топло, кротнала се е притисната в него.
     - Като си помисля, че и у дома е толкова студено, не ми се тръгва. Цялата съм се схванала в това студено време. Ще бъдеш ли така добър да ме понамачкаш малко?
     - Разбира се. Обърни се и се изпъни хубаво. Отпусни се. Ха така.
     Започва да я разтрива. Съседката тихо охка под действието на чевръстите му пръсти.
     - Много стискаш – казва тя.
     - Така трябва, за да има ефект.
     - Приятно е. Колко са силни ръцете ти! – отвръща и без да се усети ръцете й започват да галят неговите. Поддава се на нежността и вместо да продължи да я масажира, започва и той да я гали. Ръцете му престават да се подчиняват на разума, подвират се под нея и обхващат топлата й заоблена гръд.  Жената под него съвсем се разнежва и го оставя да прави каквото иска.
     - Обърни се, искам да те виждам.
     Тя се подчинява, извива се под него като змия. Пламват в пожара на страстта.
     - Да не дойде детето? – шушне в ухото й.
     - Няма. То не е тук. При баба си е – отвръща тя и го придърпва върху себе си с първична сила.
      Вече нищо не е в състояние да ги отдели един от друг. Освен засищането, което все пак идва. Остава при него цялата нощ. Нощ която няма да забравят.
     Когато сутринта си отива, кибритът остава на масата. Той се позасмива и става от овършаната постеля. Краката едва го държат – беше изпила силата му до последна капка. А после!?...



 


Тагове:   КАПКА,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4306649
Постинги: 6253
Коментари: 1675
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930