Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2010 09:39 - ВИСИНА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
1



ВИСИНА

       Отиваше на срещата в недоумение. Бяха се разбрали да се видят идната седмица. „Не че има нещо нередно в това да се виждаме често, но аз не изпитвам такава необходимост – стигат ми няколко пъти в месеца, а той, да има как, би желал всеки ден да сме заедно – мисли си тя. – Как да обяснявам в къщи причините за отсъствието си  и закъсненията ми? Притеснено ми е. Отложих да се видя с една приятелка, а на всичко отгоре довечера съм на родителска среща в училището на сина. А тази приятелка каквато е мнителна, как ще се оправдавам пред нея, не знам.
     Той беше купил вече букет цветя и нетърпеливо я очакваше. Вълнуваше се всеки път, като за първа среща. От толкова време е връзката им, а още не може да й се насити. „Всеки ден искам да я виждам, да бъда с нея – мисли си мъжът, докато чакаше. – Любовта трябва да се подклажда непрекъснато, за да не изстине. Необходимо е непрекъснато да преживяваме нови, интересни неща, да обогатяваме чувството и спомените си. Това е пътят любовта ни да е жива и да не отслабва”
     - Днес си особено красива – посреща я отдалече той и подарява цветята с галантен жест.
     - Любимите ми . Колко са хубави! Но защо си ги купил? Не мога да се прибера в къщи с тях. Какво да отговоря, като ме попитат от кого са. Не помисли ли за това?
     - Не. Исках да те зарадвам, да изразя по някакъв начин любовта си. Ще кажеш, че си ги купила за себе си. Все ще измислиш нещо. Излъжи.
    - Не обичам да лъжа, а с тебе непрекъснато ми се налага.
      Влязоха в заведението да се почерпят и тя веднага привлече вниманието на всички с разкошния букет.
       - Виждаш ли? Аз колкото искам да сме незабележими, ти правиш така, че да се набиваме в очите на хората. Така само усложняваме нещата още повече.    
      - Вярно е. Аз съм по детински наивен и невнимателен, отдаден изцяло на чувствата си.
     Настаниха се удобно и поръчаха питиета, под завистливия поглед на младата сервитьорка за красивите цветя.
     - Казвай сега, защо настояваше толкова да се видим?
     Не, че не знаеше, просто така попита.
     - За да не губим висина.
     - Каква висина? Не разбирам!?
     - Висината на полета. Висината на полета на нашата любов – отвърна той.
     Тя се усмихна. Харесваше й да слуша как красиво се изразява, неповторимо, по свой си начин. Това беше едно от нещата, заради които го обичаше.
     - Внимавай, че падането от високо много боли.
     За влюбените времето неусетно лети. Извини се и стана да върви на родителската среща.
     - Нали няма да се разсърдиш, ако подаря букета на класната ръководителка на сина ми? Никак не ми е удобно да си вляза у дома с този разкошен букет.
     - Направи както намериш за добре. Не се сърдя. Аз съм щастлив, че се видяхме.
     - Ела! – след тези му думи тя го придърпа в ъгъла на сепарето и го целуна нежно. – Довиждане до другата седмица.
     - Но няма да е чак в края  – усмихва се той. – И си мисли за мене! – заръча й.
     - Мога ли да не мисля? Когато се обадиш, ще се видим пак.
     Щом излязоха навън той я проследи с очи, докато елегантната й фигура се скри зад далечния ъгъл на улицата. Тръгна си щастлив. Още усещаше на устните си целувката й.


 



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4303705
Постинги: 6249
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930