Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2010 12:48 - СТИХОТВОРЕНИЕТО
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 892 Коментари: 4 Гласове:
0



СТИХОТВОРЕНИЕТО

     Не можеше да не мисли за нея. Тя бе влязла дълбоко в живота му, беше го променила. И колкото и да му се искаше да мисли за нещо друго, не му се отдаваше. Така бе и днес. Беше невъзможно в момента да бъде с нея физически, но можеше с мисълта си. Взе лист и химикал и започна да пише. Искаше да я зарадва, като й посвети едно  от стихотворенията си. Какво можеше да й подари в него? Нещо голямо и светло, като любовта, която гореше в сърцето му. Но какво да бъде то? Питаше се и не се спираше на нещо определено. Отчаян от безсилието си, отпусна ръка върху празния лист и погледна навън. През прозореца виждаше красивия летен ден. И изведнъж трепна. „Ами да. Ще й подаря лято. Това вече ще е наистина един стойностен подарък.”
     С бърз и нервен почерк написа заглавието на стихотворението: „Подарявам ти лято”. Заглавието бързо придаде желаната атмосфера на преживяването в мисълта му. Виждаше се отново с нея сред красотата на планината и образите започнаха да изплуват в съзнанието му релефни и живи:
           „Сред тревата петънце с петно играе –
            слънчеви целувки. Зряло лято свети.
            И далеч потрепва мараня в безкрая,
            гонят се в небето облаци бухлати.”
     Природната картина е сътворена със замах, само с няколко щриха. „Сега е нужно да вплета нашето присъствие в нея” – мисли трескаво той и продължава да пише:
          „Гледам те. С наслада светлината пия.
           С пръсти те докосвам, с поглед възхитен
           и целувам дълго бялата ти шия –
           жарко ни прегръща грейналият ден.”
     Прочете написаното. „До тук, добре – казва си. - Чудесно! Сега трябва да добавя детайлите.”
     И продължава нататък:
          „Плиска светлината. Златна си от нея –
           златото от тебе върху мен подскочи.
           Галиш ме с тревичка, звънко ти ми пееш –
           думите се гонят – бисерно поточе.”
     Доволен е. Думите се леят без усилие. „Получава се. И сега остава най-важното, краят – всичкото, заради което се случва подаръкът.”
          „Гледам те с наслада и в треви нагазил,
           сините пространства бодро прекосявам,
           а в краката бляскат злато и елмази.
           Лято, знойно лято аз ти подарявам.”
     „Е, написах го! Мисля, че се справих отлично. Много добре се получи. Отдавна не съм писал толкова хубаво стихотворение. Ще й се обадя по телефона и ще я повикам на среща да й го покажа” – реши той.
     - Кой е? – прозвуча познатият му глас.
     - Дядо Коледа – пошегува се той.
     - Я стига. Какво има? Защо се обаждаш?
     - Искам да те видя.
     - Днес не ми е възможно, дядо Коледа – включва се в шегата тя. – Изчакай до зимата, когато ти дойде времето. Сега е лято.
     - Не съм дядо Коледа, но съм ти приготвил подарък.
     - Хайде да е някой друг ден.
     - Сега му е времето. Моля те – настоява той.
     - Добре. Чакай ме на нашето място след един час.
     Дойде точно в уговореното време в малката борова горичка над града. Седнаха в меката трева и тя нетърпеливо попита:
     - Хайде, нямам търпение да си видя подаръка.
     Мъжът мълчаливо и подава листа със стихотворението. Тя е очаквала всичко друго, но не и това. Започва да чете. Лицето й се прояснява. Поетът следи внимателно изражението му. Жената засиява, очите и заблестяват, усмихва се. „Успех! Харесва й” –      - Много е хубаво. Нямам думи. Кога го написа?
     - Преди час. И нямах търпение веднага да ти го подаря.
     - Благодаря. Развълнува ме.
     - Извинявай, че бях толкова настоятелен.
     - Струваше си да дойда. Това наистина е чудесен подарък. Трогната съм.
     Изтегнаха се в тревата. После забравиха за гората, за планината, за стихотворението, отдадени на сливането си.
 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - оф, пак ли поезия! няма ли един читав ...
12.09.2010 13:02
оф, пак ли поезия! няма ли един читав пич да сваля мацките без да прибягва до евтини номера?
цитирай
2. hadjito - Мисля, че поезията никога не може да ...
12.09.2010 13:33
Мисля, че поезията никога не може да бъде евтин номер. Освен ако човек не я обича и няма усет за нея.
цитирай
3. анонимен - тя поевтиня от графоманските из...
12.09.2010 14:11
тя поевтиня от графоманските изблици
по-добре и купи цветя
цитирай
4. анонимен - А защо не и двеге!?
12.09.2010 16:43
А защо не и двеге!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4303603
Постинги: 6249
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930