КОЛЕДЕН ПРАЗНИК

      Студен декемврийски ден. Беше навалял дебел пухкав сняг – такъв , какъвто му приличаше по Коледа. Затрупаният град кротко спеше под дебелия снежен юрган. Студът щипеше  безмилостно бузите на всеки осмелил се да се разхожда в зимната вечер.
Но в помещението на учреждението тази вечер бе топло, защото колективът празнуваше Коледа. Той отиде на банкета само и само да не кажат за него, че се дели. Не очакваше да му е забавно – всички се знаеха добре, работеха от години във фирмата. Тръгна за празненството с такава нагласа. Вечерта започна, както предполагаше. В началото разговорите вървяха трудно – какво ли можеха да си кажат служителите, като всеки ден бяха заедно. Но след наздравиците, празнуващите се поотпуснаха и атмосферата се разведри.
     - Ти защо не пиеш? Попита го колежката, която седеше до него.
     -  Защото не ми се услажда.
     - И аз не си падам много по пиенето, но нали е празник…
     Наля му в чашата от ракията и го подкани да се чукнат. Само близна от питието, колкото да не й откаже.
     Макар да не бе в първа младост и да бе майка на две деца, колежката минаваше за една от младите симпатични жени в колектива, имаше стройна  фигура и приветлива външност. Той веднага почувства, че за разлика от него, тя изпитваше истинско удоволствие от празника. Прозвуча нашумял напоследък хит от музикалните класации.
     - Обичам тази песен – грейват очите й. – Поздравявам те с нея.
     - Благодаря. Песента наистина е много хубава.
     - От всичките изкуства обичам най-много музиката – каза тя. – Въздейства ми по особен начин, кара ме да се чувствам особено, различна. А ти кое изкуство
харесваш?
     - Аз ли? – изненада се той. Никой не беше го питал досега за това. – Харесвам всичко хубаво, нямам предпочитания.
     - Това не е отговор, а измъкване. Все пак?
     - Вълнува ме живописта. Изобразителното изкуство се възприема отведнаж и образите са ясни, запомнящи се.
     Той се вгледа внимателно в нея. Не беше от красавиците, но притежаваше някакъв неустоим чар. Умееше да общува, предразположи го за откровения и го увлече в дълъг и интересен разговор. Това крехко създанийце притежаваше душевна топлина и излъчваше пленителна жизнерадост.
     Малко със закъснение на празника пристигна друга колежка с пламнали бузи от бързането и от щипещия студ. Водеше със себе си  малкия си син.
     - Нямаше на кого да го оставя – каза тя, като се настани на свободното място при тях. – Ще останем за малко.
     Като му обърна внимание, детето веднага се залепи за него и го обсеби напълно. Първоначално му  беше приятно, но впоследствие това започна да го отегчава. Тя забеляза това и го покани да танцуват, за да го освободи от натрапчивия малчуган. Когато застанаха сред танцуващите двойки и се прилепиха един към друг, почувства цялата нежност на малката й крехка фигура, на ръцете които обвиха врата му и настръхна цял. Влязоха бързо в абсолютен синхрон, започнаха да импровизират в стъпките и движенията Тя го следваше в унес.
     -  Невероятно! Честно казано, не очаквах. Истинско удоволствие е да танцувам с тебе.
     - Ти правиш магията.
     Сам се изненада от свободата с която танцуваха.  Никога досега не беше изпитвал такава радост на дансинга. Близостта им неусетно нарастваше, ставаше осезателна. Мнозина вече с интерес наблюдаваха красивото им изпълнение, забелязваха съпътстващата го близост помежду им. Но те бяха изпаднали в транс, не чуваха и не виждаха нищо – сега съществуваха само те, музиката и техният танц. Едва когато песента свърши се опомниха от обзелото ги опиянение.
     После танцува и с майката на детето, но магията не се повтори. Като се върнаха на масата, тя каза:
     - Ние вече трябва да си вървим. Става късно за него. Чувствам се много неудобно, но ще те помоля да ни изпратиш.
     - Не се притеснявай. Разбира се, че ще ви изпратя.
     Никак не му се ходеше по студа, още повече не му се искаше да изпуска приятната компания на другата жена, но все пак трябваше да прояви кавалерство.
     Навън бе станало още по-студено. Коледната украса на витрините на отрупаните с бляскави стоки магазини, разноцветните блещукащи светлини по къщите, придаваха онова празнично настроение, което можеше да се почувстват само и единствено в Коледната нощ. Сега той живееше под въздействието на онзи красив танц и искаше час по-скоро да се върне на празненството. Питаше се дали е възможно всичко да се повтори – толкова много го желаеше сега. На няколко пъти дамата до него разбра, че в момента той е далече от нея, налагаше се да повтаря някои от задаваните въпроси.
     Отхвърли поканата й да се качи да пият по нещо топло в къщи, за което много настояваше и синът. На него му се играеше, баща му беше в продължителна командировка в чужбина и явно много му липсваше.
     - Извинявай за това, че този мой син през цялото време не те остави на мира. Голям досадник е.
     -  Дете е. И то иска внимание, иска си своето.
     Пожелаха си спокойна нощ и се разделиха. Той забърза обратно към учреждението където се надяваше да завари партньорката си по танци. Много от служителите си бяха вече отишли. Останала беше малка групичка от по-младите, които възнамеряваха да отидат някъде другаде и да продължат празника.
     Преместиха се в близкото заведение през една улица от учреждението. Седнаха пак заедно и се увлякоха отново в приятен разговор. Но тъкмо бе взело да става интересно и им напомниха, че е време да си ходят, защото ще затварят.
     Решиха да отидат на дискотека.
     -  Ще дойдеш ли? – попита го тя.
     - Никога не съм ходил. Мисля, че там е място за ученици и за младите.
     - Няма да ни върнат и нас. Аз обичам да ходя, за да танцувам.  Идваш ли с нас?
     Колебаеше се. От една страна знаеше, че дискотеката не е неговото място, че няма да му хареса, от друга страна искаше да остане още с нея и най-вече да танцуват онзи  магически танц на близостта им. Любопитен беше да се докосне до един свят напълно непознат, до една човешка душа, разкриваща красотата на своя свят. Прииска му  се да види как живеят различните от него, прииска му се да се отпусне, да изживее нещо неизпитвано.
     Но вместо да потвърди, чу се да казва:
     - Ти искаш ли да дойда?
     Сам се изненада от смелостта на въпроса си. Стори му се много недвусмислен, прям и малко прибързан.
     - Както прецениш. Ще ми е приятно. Но не се чувствай задължен.
     Това не беше отговора който му се искаше да чуе. Той наистина прозвуча като измъкване, не беше нито „да”, нито „не”, но оставяше отворена врата за всякакъв вариант.
     - Тогава да вървим – реши изведнъж.
     Дискотеката беше препълнена. Едва си намериха местенце. Тъкмо се стоплиха поотпуснаха се и когато съблякоха дрехите си, за да потанцуват, избухна скандал заради стола на който ги бяха струпали. Пристигнаха двама пийнали бабаити с дебели вратове и им изхвърлиха дрехите от стола. Започна неприятна препирня и спречкване. За да не се стигне до бой, новодошлите предпочетоха да се махнат от дискотеката.
     - Заради някакъв стол си помрачихме празника – възмущаваше се тя навън.
     Групата им се разпръсна в късния час на декемврийската студена нощ. Той тръгна да я изпрати. На входа на жилището й поговориха доста време, прииска му се тя да го покани да пийнат нещо топло, но знаеше, че това е невъзможно.
     Разделиха се с пожеланието в скоро време отново да им се отдаде възможност да потанцуват. Докато се прибираше главата му още бучеше от нетърпимата силна музика в дискотеката, пред очите му се въртяха цветните кръгове на осветлението. А в сърцето гореше празнично запаленият бенгалски огън на зародилата се в танца нова любов…