Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2010 13:15 - САМОТНА РАЗХОДКА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 446 Коментари: 1 Гласове:
2



САМОТНА РАЗХОДКА      Тя не дойде. Той толкова се надяваше, че в този хубав слънчев ден ще прекарат следобеда заедно. От доста време не бяха излизали в планината и околностите на града. Тръгна сам по любимите места. Щом навлезе в гората, потъна в целебна тишина. Беше приятно, но и тъжно, защото я нямаше да се притисне до него. Имаше толкова много неща, които искаше да сподели с нея, толкова неща му се бяха случили, откакто не са се виждали. След дъжда, наоколо миришеше на борова смола, на младост.
     Ето го и дървото под което спираха да си починат и да се порадват на красивата гледка. Сяда в гъстата  сянка и обляга гръб в напукания ствол. Тя обича да го обгръща с нежните си ръце и да казва:
     - Чувствам как корените  изсмукват умората.
     Но нея сега я няма и той нищо не чувства. Седи със затворени очи и сякаш я вижда пред себе си, прегърнала дървото.
     Днес не е същото. Става и продължава напред. Има усещането, че крачи редом с него.  Образът във въображението му е толкова жив. Вижда как отмята с типичния за нея жест косата си назад. Дори усеща мириса на парфюма й, който се смесва с мириса на боровия клей и упойва.
     Пейзажът наоколо е все така красив. В далечината планината дипли гористите си хребети, прошарени вече от първото съприкосновение със сланата и зове. В ниското ромоли горският поток. Всичко това той вижда със затворени очи – нещо което преди да се влюби, никога не беше се случвало.
     Спуска се към дола, където поточето източва дългата си водна пътека между камъните и припява с тих гласец легендите, родени в стария балкан. Пътечката отвежда до него, трябва да се прехвърли през тесния брод на отсрещната страна. В малкото вирче сред гората се отразяват мощните корони на дърветата, развели синьото флагче на късче уловено небе. Няколко корабчета – капнали жълти листа, спокойно плуват в тихата вода.
     Вижда я приклекнала на големия камък да пере изцапаната му с къпинов сок риза. Слънцето обгражда със златен ореол косата, по лицето й трептят слънчевите зайчета от отразената от водата светлина. Докато ризата съхнеше на онзи храст до малката полянка и докато слънцето я сушеше, се боричкаха  щастливи на тревата.
     Той събра разпилените спомени и видения в паметта си и продължава пътя си напред. Накъдето и да погледне не може да не си припомни нещо и да не помисли за любимата. „Какво правя тук без нея по нашите места? Денят ми дава своя нов урок – уча се да живея с нея, без нея.”
     Стигнал до това прозрение, излезе на откритото място на височината, от което обичат да наблюдават планината. Обзелото го настроение сякаш направи този път пейзажа малко по-ярко оцветен. За негова изненада установи, че всичко е по-красиво дори от тогава, когато са заедно. Бог правеше така, че чрез красотата на природата да може да компенсира отсъствието й. Почувства, че любовта днес изостря сетивата му и го прави неделима част от мирозданието. Сега е неделимо свързан с всичко, което го заобикаля, усеща присъствието на Създателя във всичкото, което е – във видимото и невидимото, усеща божия дух в себе си и разбира, че не е сам, и че никога вече няма да бъде сам,  че Бог е в него, и че самият той е част от него.
     Това прозрение го накара да настръхне цял от вълнение. Отсега нататък, светът преставаше да бъде този, който е бил досега, както и самият той да бъде такъв, какъвто е бил.
     При това невероятно преживяване, краката му се подкосиха и потърси опора в ствола на близкостоящия бор. Но още с докосването до него, почувства дървото, като одухотворено същество. Започна да гали напуканата кора на бора с такова умиление и такава нежност, с каквато галеше нея.
     - Обичам те, братко мой! Вземам сила от тебе и те дарявам с енергията на моето чувство.
     „Ако някой ме види и чуе как си говоря с дървото, какво ли ще си помисли за мен? – запита се той.  – Всъщност това няма никакво значение. Важното е как се чувствам аз.”
     Беше време да се връща в града. Връщаше се с повишено настроение, променен, обновен и зареден с нови сили. Около него светът сияеше озарен от залезното слънце и го приветстваше за новите отношения, които бе установил с него.

 



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
10.02.2013 13:56
!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4306649
Постинги: 6253
Коментари: 1675
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930