Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2010 08:59 - СВЕТУЛКОВА ВЕЧЕР
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 571 Коментари: 1 Гласове:
3



СВЕТУЛКОВА ВЕЧЕР

     Вечерта бавно гаси залезните огньове в небето си. Вървят по горската пътека щастливи, че са заедно. На едно място короните на дърветата образуват огромен отвор от който се спуска мека небесна светлина. Тя озарява всичко наоколо и му придава тайнственост и загадъчност, които карат човек да мисли за други неща.
     - Сякаш Бог ни гледа отгоре и ни подава ръка – шепне влюбеният мъж, като притиска любимата към себе си.
     - Той отдавна ни я е подал, щом сме заедно и можем само да му бъдем благодарни – отвръща тя.
     Като стигат до малката височинка, рой светулки ги обвиват в блещукащата си магия. Танцуват своя неподражаем светлинен танц, сякаш за тяхна радост.
     - Погледни, цялото пространство около нас искри.
     - Нямаш ли чувството, че  и ние самите сме светулки и сме част от този блещукащ облак?
     - Сякаш колкото са дърветата в гората, толкова са и светулките. Нямат чет.
     - Толкова са и щурците, които пеят в отсрещната ливада.
     Отръскват се от светулковата магия и излизат на открито място откъдето се виждат светлините на полегналия в ниското град. В ливадата няма пътека, вървят направо през тревата.  Има високи колкото тях и те докосват лицата им с нацъфтелите си върхове. Едри кълбести облаци са задържали още в себе си усмивката на отдавна залязлото слънце. Огромната им маса грее с жълтеникава светлина и озарява с отразена светлина пейзажа наоколо. Някъде далече проблясва светкавица и откъм билото на планината проехтява гръм. Проправят си трудно път през високата трева. В тази невероятно красива юнска вечер могат да се радват на всичко: песен на щурци, светулки, изгряваща луна, романтично издигащи се облачни планини с бели
снегове по тях, звезди, светкавици, гръм и тишина след него.
     - Като диви животни насред саваната сме сред тази трева – смее се той.
     - Като елен и сърна сме – отвръща тя.
     - Какво странно усещане - толкова пъти съм идвал тук, а сякаш съм за пръв път. Всичко изглежда съвсем различно.
     - А аз имам чувството, че се намираме в околностите на далечен непознат град в тази вълшебна вечер.
     - Неповторимо е. Светът е наш. Създаден е да му се радваме. Това е само нашият свят.
     - Да. Свят за двама. Един свят който сами си създаваме, за да го преживяваме. Но ние ще замръкнем тук и без пътека, как ще се приберем? – обезпокоява се тя.
    - Я виж  колко светулки. Те ще ни светят. Нали знаеш как се пее в песента, че малката светулка с фенерче в ръка осветява пътя на закъснялото зайче.
 А тук рой светулки ще ни светят. Пък има и луна.
     Продължават да вървят прегърнати без път и посока, щастливи, че са заедно в тази прекрасна вечер. И само светулките са немите свидетели на бликащото им щастие.




 


Тагове:   вечер,


Гласувай:
3
0



1. анонимен - Наистина красиво и неповторимо!
01.09.2010 09:09
Чувството , което носи написаното , е завладяващо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4306649
Постинги: 6253
Коментари: 1675
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930