Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2010 09:10 - С ЧАДЪРИ В ГОРАТА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.08.2010 09:10


С ЧАДЪРИ В ГОРАТА

     Лятото се случи дъждовно. Особено в началото. До обед обикновено биваше слънчево, но в средата на деня, облаците като по даден знак се събираха от всичките посоки на небето. Така беше и в този юнски ден, когато в следобедния час те трябваше да се срещнат. Небето бързо се прибули. Той беше разочарован, защото идваше часът на срещата. Взе си чадъра и излезе навън. Докато вървеше бавно по улицата и се питаше дали дъждът няма да провали виждането им, закапаха първите капки. Дъждът беше топъл, ситен и кротък, като през есента. „Ако ще вали, то поне да вали както трябва, а не само да припръсква. Вали, колкото да ни обърка работата. Дали да отида на уговореното място или да я причакам някъде по-близко, за да влезем в някое заведение да се почерпим? Не, ще дойде там, където сме се разбрали. Тъкмо ще проверя доколко е силно желанието й да се срещнем. Щом мога да отида аз, какво би й попречило да дойде и тя?” – така си мислеше влюбеният мъж.
     Дъждът наистина не беше кой знае какъв дъжд, но все пак валеше. Нямаше онази ведрост и онова приповдигнато настроение, с което друг път отиваше да я чака сред природата, окъпан в светлина сред зеленината на деня. „Тъкмо този път ще е малко по-различно преживяването” – си каза той.
     Излезе извън града и тръгна по пътечката през ливадата. Все още не беше разкаляно. В гората пътеката бе дори съвсем суха. Пристигна на уговореното място и спря. Притаи се  под дърветата. „Шумата въобще не е мокра - можем дори да се любим на нея.”
     Погледът му е отправен към мястото на което тя трябваше да се появи. Бавно вървят минутите на очакването. Изведнъж сърцето му трепна. Ето я, идва разтворила чадър над главата си. Значи любовта е жива и силна – дъждът не може да ги спре да бъдат заедно. Обхваща го познатото нетърпение, което изпитва при всяка среща – вълнуваше се така, сякаш щяха да се срещнат за първи път. Жената се изкачваше бавно и внимателно, за да не се подхлъзне. После навлиза в гората и тръгва по-уверено. Пристига при него запъхтяна от изкачването. Прегръщат се под старото дърво, което като огромен разперен зелен чадър над тях ги пази от дъжда. Птица някаква запява в клоните да подслади и без това сладките им целувки. Отново са заедно, в дъжда, прегърнати в мълчанието на гората, щастливи.
     - Ще се разхождаме ли? – пита тя.
     - Можем да постоим тук, на сухо, да си поговорим. А можем дори на все още сухата шума да направим и нещо друго – сграбчва я в обятията си той.
     Дъждът продължава да ръми. От листата на дъба започват да се оцеждат капки.
     -  Не можем. И тук прокапа, да вървим – подканва го жената.
     Влюбените вървят по широката горска пътека един до друг с разперени чадъри. Всеки, който би ги видял тук, в това време, би ги изгледал учудено, питайки се от какъв зор са тръгнали в дъжда, без работа в гората. Но те не мислят за това. Бяха щастливи, че са заедно, че са сами, че могат да споделят любовта си. Тя се гуши под чадъра му и се отдава на ласките му. Наоколо е тишина. Чува се само тихото потропване на дъждовните капки по опънатия плат на чадърите. Една дъждовна приказка в гората. Навярно капките разказват нещо на дърветата. Какво? Може би за дългия си полет към земята, може би за нетърпението си за своето поредно превъплащение? Това само те си знаят и влюбените под чадърите, защото единствено на тях е отредено да разчитат думите на всичко – на вятъра, на речната вода, дори на топлия юнски дъжд, сред тишината на гората.


 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4303530
Постинги: 6249
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930