ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
     От небето се спуска мека привечерна светлина. Тя озарява лицата ни и ни обгръща в своята магия. И улицата, и къщите, и дърветата, всичко в залезния час е по-различно.
     -    Усещаш ли божието присъствие? - питам спътника си аз.
     -    Виждам необикновената красота на залеза, но не знам защо ми е толкова трудно да достигна до любовта към Бога? - отвръща той.
Не е толкова лесно да обясня защо е толкова трудно да достигне до нея. Но спътникът ми очаква да му отговоря нещо и аз казвам:
     -    До любовта към бога се достига най-трудно. Тя е висшата любов,
съвършената. Започва се от по-ниска степен.    
     -    Нима има степени?
     -    Има и още как.
     -    И коя е най-ниската?
     -    Най-напред човек трябва да премине през личната любов.
     -    А после?
     -    После идва редът на приятелската. Като премине през нея, следва семейната.
     -    Започвам да разбирам. Сигурно следващата е любовта към родината и може би тогава ще достигне до крайната.
     -    Правилно разсъждаваш, обаче след нея ще поставя общочовешката и чак тогава се стига до любовта към Бога.
     -    Какво трябва да направи човек, за да достигне до най-великата любов?
     -    Не е лесно да се каже с няколко думи. Много неща трябва да направи. Но най-малкото, което може да направи е да пее и да свири.
     -    Ама ти сериозно ли говориш? - изненадват го последните ми думи.
     -    Съвсем сериозно. Музиката и песента са нужни за всяко изкачване, за всяко израстване. Без песен и музика не може да се пристъпи прага на царството Божие.
     -    А който не може да пее и да свири? Какво да прави?
     -    Ще се учи. Никой не се е родил научен. Нали затова сме дошли на земята, да се учим.
     Светлината загуби блясъка си. Усещаме студеното дихание на бавно пристъпващия над земята мрак. Не е далече времето, когато ще дочуем първите акорди от музиката на нощта, ударени от пръстите на първите звезди във вечерното небе. Който има уши, ще я чуе.