РАНИЦАТА
     Райчо напъди овцете на паша и забърза обратно към къщи. Куп неща трябваше да свърши още там, а и на полето го чакаше запланувана работа за деня. Може би затова изглеждаше недоволен, притеснен и крачеше припряно. Дядо Петър седеше на пейката и отрано се радваше на топлите утринни лъчи на слънцето. Като мина край него, Райчо го поздрави вяло. Подминаваше го, когато старецът попита:
     -    Как върви работата, съседе?
     -    Не добре, дядо Петре. Вчера ми се повреди тракторът. Трябва да правя
ремонт.    
     -    Майстор си, имаш златни ръце, ще го поправиш.
     -    Да, обаче обещах да докарам на братовчеда дървата.
     -    Е, и утре е ден.
     -    Нали го знаеш какъв е, ще се сърди.
     -    Свои хора сте, ще му обясниш. Утре ще ги докарате.
    -    За утре съм обещал на бай Петко да свършим негова работа. И мои други планове имам. Така ми се обърка работата, че се чудя какво да правя.
Като го слушаше как се вайка и като не успя с благия си глас да го успокои, старецът го укори:
   -    Я чакай. Спри малко. Я свали тежката раница от гърба си.
     -    Каква раница?! - учуди се Райчо.
     -    Освободи се от тежката раница на грижите и желанията си, на мрачните си мисли и чувства. Освободи съзнанието и тялото си от този ненужен товар.
     -    Лесно ти е на тебе - махва с ръка трактористът.
     -    Не ми е никак лесно, повярвай. Затова ти го казвам. Здрав си. Погледни колко е хубав денят. Каквото днес не можеш да постигнеш, ще го постигнеш утре. Повредил ти се тракторът - голяма работа. Тъкмо ще развиеш дарбата си на механик, като отстраниш повредата. Бъди благодарен, че Бог ти дава възможност да изявиш дарбата си, да я докажеш.
     -    Дявол да го вземе, знаеш ли, че имаш право.
     -    Знам ами. Нали затова ти говоря. За какво иначе съм тъпкал тази земя толкова години и съм ял хляба й. За да знам! - смее се с беззъбата си уста дядо Петър и изпраща с грейнал поглед тракториста.
     А той сега вече върви бавно и спокойно, и най-важното, денят не му се вижда толкова лош, толкова безперспективен и загубен.