ЯБЪЛКАТА

     Дядо Стоян наблюдаваше играта на децата. И се питаше, кога толкова бързо успя да изтече времето на живота му? Сякаш беше вчера, когато беше като тях. Внучето му извади ябълка от джоба си - хубава, сочна червена ябълка. Преди да отхапе от нея, другарчето му попита:
     -    Имаш ли една и за мене?
     -    Не, нямам. Само тази ми е.
     Въпросът на момченцето накара стареца да се замисли: "Кое всъщност е по-добре - да даваш или да получаваш?"
     Събраната мъдрост в дългия му житейски път го беше научила, че по-блажен е онзи, който дава, от този който взема. "Даването - рече си дядото -свързва човека с Бога. Така даващият става проводник на Божието начало в себе си." Старецът виждаше възможността, която Бог му предоставя да предаде един добър урок на внук си.
     -    Стоянчо, я елате при мен - викна на децата той.
     -    Какво има? Защо ни викаш?
     -    Дай на приятелчето си ябълката.
     -    Само тази ми е.
     -    Нищо, дай му я.
     -    А не може ли да си я разделим? - попита другото дете.
     -    Не, Стоянчо ще ти я даде на тебе.
     Внукът вътрешно се противопоставяше на повелята на дядо си, но не искаше да му противоречи, защото добре познаваше добрината и справедливостта му. Щом той искаше така, значи така трябваше да стане. Стоянчо подаде с нежелание ябълката на другарчето си.
     - Давай от сърце - говореше възрастният човек. - Давай безкористно. Така дават добрите хора. Запомнете, деца, даването е любов. Ако Стоянчо толкова иска ябълка, нека изтича вкъщи и да си вземе друга.
     -    Не е нужно. Ще си разделим тази – и Маринчо извади джобното си ножче. Разряза ябълката на три и подаде едното парче на стареца.
     Дядо Стоян нямаше здрави зъби, щеше да се поизмъчи с яденето, но не можеше да откаже на децата. Те излапаха набързо своите парчета и подновиха играта си. А дядото, подпрян на бастуна, прехвърляше хапката си от ябълката в беззъбата си уста и си мислеше: „Какво поколение расте. "Аз му предавам мъдростта си, а то си има своя мъдрост. Всички сме брънки от една верига. Ако една от тях не изпълнява ролята си, ще ръждяса и ще я изхвърлят от веригата - вместо нея ще поставят друга. Който е влязъл веднаж във веригата на Бога, трябва да върши волята на Отца си."
     И достигнал до този извод, дядо Стоян тръгна бавно към къщи. Ябълката изостри апетита му, вече бе дошло времето да обядва.