ДОПИРНА ТОЧКА

     Красимир стоеше сам под разтворения чадър пред кафенето и наблюдаваше течащия живот край него. Топлите ароматни глътки кафе го ободряваха. През няколко маси от неговата е седнал мъж на средна възраст и яде на едри хапки закуската си, пие припряно чая си и подхваща разговор по мобифона за транспортирането на някакви стоки. "И това ако е живот - мисли си старият човек, докато наблюдава закусващия бизнесмен. - Нима така му се услажда яденето? Та той сега работи и се храни между другото. Това не мога да го разбера. Аз обичам когато се храня да се съсредоточа в процеса на храненето и да не мисля за нищо друго, за да изпитам удоволствие от яденето. Може да остави бизнеса си, поне докато закусва. Щом закуската не може да те направи щастлив и парите няма да могат. Парите не оставят никого на спокойствие. Те непрекъснато те карат да действаш. Безумие е да търсиш щастие в парите."
     По тротоара край него минава млада жена, положила много усилия да изглежда добре. Но красотата я няма, защото красотата извира от душата. Вижда само една студена маска вместо лице - безизразни очи, в които се отразява празнотата на душата й. Зад нея върви друга жена, облечена непретенциозно, но цялата излъчваща непринуденост. Лицето й е озарено от вътрешна светлина.
     -  Нима щастието е в красотата? - сам си зададе на глас този въпрос възрастният човек и на глас тихо си отговори: - Не, човек не може да бъде щастлив само с парите, нито с красотата си. Щастието е нещо вътрешно. Щастливият човек е най-красивият. Без щастие човек не може да постигне нищо. Щастието е допирната точка на човека с Бога. Щастливият не може да бъде беден - той е не само най-красивият, но е и най-богатият.
     По улицата вървят прегърнати момче и момиче с озарени от любов лица. "Ето го щастието - мисли си старецът като ги гледа. - То е сливане на две души. За щастието трябва любов, а любовта е вътрешно и външно сливане."-  И какво придобива щастливият? - пита някакъв вътрешен глас.
     -  Всичко - отвръща Красимир. - Слива се с божествения свят. Който е придобил щастието, става еднакъв в отношенията си с всички живи същества, а това е присъщо на Бог.
     Време беше да си върви. Плати сметката си и потъна във върволицата на пешеходците по шумната улица на града.