ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
     Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, животът е красив. А какво са пчелите? Навярно те са вдъхновените ни мисли. Когато пчелата на добрата мисъл влезе в цветчето на живота ни, Бог излива благоволението си в него, пълни го с меда на любовта, мъдростта и истината."
     -    Йордане, ти докога ще се спотайваш там на сянка? Няма ли работа за тебе, ами дремеш като кон на празна ясла? Какво правиш там сега?
     За да смекчи раздразнението й и за да оправдае безделието си, ако мисленето може да бъде наречено безделие, той дипломатично отговори:
     -    Радвам се на цветята.
     -    Радваш се значи. А като ги сях ме питаше защо са ми толкова много цветя. Разбра ли вече?
     -    Разбрах.
     -    Е и като си разбрал, за какво са?
    -   Да има какво да гледам - отвърна раздразнено, защото този разговор го отвличаше от мислите му.
     -  Глупости. За да има красота в дома ни, която да те радва, докато си почиваш. Няма ли да тръгваме към лозето? Да напече още ли чакаш? - смени темата жена му.
     -    След малко - отвърна и се опита да възстанови хода на мисълта си.
    "Всяко едно желание на човека е малка тичинка в цвета на живота. Когато Бог намери нещо интересно в мислите и чувствата ни той изпраща пчелите на Божественото вдъхновение в цветчето и го изпълва с цветния прашец на радостта. Пчелите смучат мед и същевременно оплождат цвета на живота ни с красиви и добри дела."
     През оградата надникна рошавата глава на съседката. Тя се развика с пискливия си глас:
     -   Йордане, върви си прибери кокошките от градината ми, че ще пусна кучето да се разправи с тях. Ела да видиш колко пакости са ми направили.
     -  Ама и ти не взе да затулиш онзи отвор в оградата през който влизат. Отиде и изкара бързо кокошките от разровената градина.
      После се опита отново да се съсредоточи в нещата върху които размишляваше. „Има и цветове, като живота на тази вечно начумерена жена. В тях амброзията отдавна се е свършила и пчелите на Божественото вдъхновение не кацат в празнотата им. Тъжно е да гледаш такова цвете" - заключи бай Йордан.
     Жена му вече беше приготвила мотиките и трябваше да тръгват към лозето, което както знаем, не искаше молитва, а мотика.