НЕДОСТИГЪТ        
       Някой повика на портата. Беше съседът.
       -    Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
       -    Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
      - Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. - Студентката ми се разболя и пръснахме парите по доктори. Дошъл съм да те помоля да ми заемеш, колкото можеш, умираме от глад.
        -  Много не мога да ти дам, че и аз, знаеш, трудно живея, но все ще закърпим положението за някой ден.
        - Ох, жив и здрав да си, спасяваш ме. Вече трима от роднините ми отказаха да помогнат. Какво ще се прави без пари, не знам?
        -  Ще се работи, какво друго - отвръщам.
        -  Там е проблемът, че няма работа. Всеки ден търся в нещо да се хвана и няма.
        -  Ще намериш, не се тревожи. Който търси, намира.
        -  Не съм доволен от живота си, комшо.
        -  Че кой е доволен? Все пак и в недоимъка има нещо хубаво. Погледни го от тази му страна.
       -  Че какво му е хубавото? - изненадва се от думите ми съседът.
       -  Всички сме гости на тази земя. И на всекиго все нещо не му достига. Това а хубавото на живота. Такъв е Божият план. Това, което не ни достига е подтик в живота ни. Недоволството е необходимо в човешкия живот, както и в цялата природа. То поражда желанието за движение и промяна, осмисля времето ни - казвам аз и му давам парите.
       Лицето му засиява. Той отвръща:
       -  Благодаря ти. Спасяваш ме. Ще се постарая, колкото може по-бързо да ти ги върна.
       - Не се притеснявай. Когато можеш. Я се погледни сега в огледалото. Не си толкова недоволен, нали?
        Съседът се поглежда, усмихва се и казва:
         -  Наистина е така. Това е друг човек, отчаяният го няма.
     Пожелавам му успех и го изпращам. Така и аз, след случилото се
премахнах един недостиг в себе си -недостигът да направя нещо добро в отлитащия летен ден.