КРАЙ ОГРАДАТА

      Двама селяни работят в градините си. Единият от тях оправя съборената
ограда и казва:                                                                      
     - Събарят я заради чешмата в дола. Оттук им е по-удобно да минават и е по-направо. Колко пъти вече я вдигам. И сигурно пак ще я съборят.
     -  Не я оправяй тогава - казва съседът.
     -  Не бива. Нали знаеш каква е съдбата на всеки разграден двор?
     -  Знам. Съсипват го хората.
     -  И не само те. Ще започнат да минават и животните. Затова се блъскам да я оправям тази моя злополучна ограда. И докато работя на халост, се питам: "Защо Бог е създал света такъв? Не можа ли да създаде хората по-разумни, та да не постъпват така?"
     -  Ох, съседе, лесно се критикува света създаден от Твореца. Лесно е да искаме всичко от него.
     - Ами от кого другиго?
     Подпрян на мотиката, съседът не бърза да отговори.
     -  Ние нали сме чада божии?
     -  Чада сме.
     -  Ти колко деца имаш?
      -  Нали знаеш, защо ме питаш - три.
     - А така. Те са създаденият от тебе малък свят. Децата ти правят ли всичко,  което ти искаш и като на тебе ти харесва?
     - Не. На къде биеш?
     - Ти си баща на тези деца, твоя плът и кръв са, но въпреки старанието ти, всяко си върви по свой път, не иска да знае ти какво мислиш и какво желаеш от него.
     - Вярно, че е така.
    -  Внеси тогава царството божие в своя малък свят. Опитай се да туриш ред и порядък в своя малък дом, да дадеш пример на другите, та да видиш дали е лесно, пък тогава имай претенции към Създателя.
      -  Прав си. Май е по-добре да си оправям оградата и да не критикувам света.
     - Добре ще направиш. И аз запретвам ръкави и започвам да копая.
     Двамата се захващат за работа и разбрали, че това в момента е най-доброто, което могат да направят, са доволни от своя труд.