Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2009 22:28 - ЗНАНИЕТО - разказ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 1072 Коментари: 2 Гласове:
1



                                              ЗНАНИЕТО

 
     Дядо Петър много остаря. Трудно му е да ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. По цял ден седи на пейката пред къщи и наблюдава живота. Ето го и тази сутрин тътри крака по пътеката към пейката и почуква с бастунчето си по цимента. Но там вече е седнал студентът Ивайло. Той беше се върнал на село да чете за изпити. По цял ден седеше приведен над книгата и само вечер си позволяваше да се поразходи. Като го гледаше дядо Петър се ядосваше и си мислеше: "Че бива ли такова младо и здраво и хубаво тяло да вехне над книгите? Де да имах аз младостта и силата му, как бих живял само!"
      Като го видя и днес с книга в ръцете дядо Петър изсумтя недоволно. Той седна тежко до младежа и рече:
     - Вървят ли науките?
     - Вървят - кратко отвърна Ивайло.
     - Слушай, то не е моя работа, синко, ама като гледам как минават дните ти - яд ме хваща.
     - Защо бе, дядо Петре?
     - Ами виж колко хубав е животът. Лято е. Млад си, а и моми има през летните дни в селото. В реката риба колкото щеш. Как можеш по цял ден да четеш? Не ти ли е жал за пропиляното време?
     - Такъв е моментът. Ще дойде време и за по-приятно прекарване, като ми минат изпитите - отвръща студентът.
     - Защо ти е това четене, питам те аз сега? - настрои се за дебат старецът.
     Беше му омръзнало да седи на пейката по цял ден и да мълчи и да мисли. Беше петимен да си поговори с някого. "Общуването е живот" - каза си той.
     - Как защо? Това и децата го знаят - да натрупам знания, да овладея професията си.
     - А мислиш ли, че знанието има край и граница? Ще можеш ли някой ден да кажеш, че си овладял цялото знание?
     - Няма да мога да кажа.
     - Ами защо ти е тогава? Живей си живота, радвай се на света. И със знание и без знание, животът бързо отминава.
     - Интересно ми е. Ще ми бъде нужно, за да живея по-добре.
     - Глупости - пали се старецът. - За да живееш добре ти е нужно да си здрав и млад. Всичко друго идва от само себе си. Ха сега аз да живея добре с окуцелите си заслабнали крака - не мога - болят ме, не ме държат. Мога ли да любя сега момите?
     - Ама ти още малко и ще изкараш, че знанието е вредно, и че ако учиш, си губиш времето. Това ли твърдиш?
     - Не съвсем. Не ме разбра правилно. Друго искам да ти кажа аз.
     - А именно?
     - А именно, че човек се е родил, за да живее. А знанието не може да научи човека как да живее, отнема много от времето и силите му. Думата ми е, че човек не бива да се пристрастява към него, не бива да го превръща в самоцел, да не загърбва живота заради него. Трябва да проявяваме живота в нас. Като живеем, изучаваме живота и натрупваме знания.
     - Ти ще вземеш да ме провалиш на изпитите с тази твоя философия. Накъде ме тласкаш? - смее се и клати глава Ивайло. - Но ме караш да се замисля наистина сериозно за тези неща.
     - Така е. В теб тече млада, буйна кръв. Името ти е буйно, бунтарско, царско, приключенско, авантюристично. Може ли такъв левент да прекарва като монах деня си в килията, приведен над книгата? Стреми се не толкова към знанията, колкото към изявата на живота чрез тебе. Животът е същественото - това е философията. Щом познаваш живота в неговите малки и големи прояви, ще си щастлив и всичко останало ще постигнеш много лесно.
     - Откъде ги знаеш тези неща ти? - пита Ивайло.
    - Ами и аз съм чел някога дебелите книги, бил съм млад. Живял съм четири пъти по-дълго от тебе и като стоя цял ден, обезсилен от годините си на тази пейка, наблюдавам как тече животът край мене, и си мисля за разни неща. Какви ли мисли само не ми минават през главата.
   - Защо не ги записваш?
   - Защо ми е? Слаби са ми очите да ги мъча с такива неща. Как беше казал Сократ: Добрите, нужните мисли, хората ще ги запомнят и без да ги записваме, а ненужните и да ги записваме, няма полза, ще се забравят.
   - Страхотен си, дядо Петре! Не те познавах, като философ.
   - Човекът е загадка. Винаги може да те изненада с нещо неочаквано.
   Студентът затвори книгата и рече:
   - Знаеш ли, след този разговор не мога вече да чета. И знаеш ли какво ще направя?
   - Ще хвърлиш книгата, ще грабнеш въдицата и ще идеш на "Дългия вир" да наловиш риба.
   - Да. Ще изпържа довечера и ще купя бира да се почерпим с тебе, но преди това ще се обадя на Марийка от долната махала. Нали я знаеш?
  - Как да не я знам? Та тя е  най-личната мома в селото. Добър вкус имаш - одобрява избора му старецът. - Живей интересно и ще ти остава време и за книгите. Ех, младост, младост! Кога отлетя? - рече тъжно дядо Петър и облегнат на топлата стена на къщата потъна в тишината на самотата си, в която пак ще рови издълбоко в спомените си и ще прави преценки на сегашни и отминали събития с още пъргавия си и подвижен за разлика от тялото ум.

 
ИВАН ХАДЖИДИМИТРОВ





Гласувай:
1
0



1. kass - много интересна философия
18.05.2009 22:43
Дано не я прочетат докторите, че така както четат по много и правят грешки, а пък ако и погнат момите вместо да четат представям си. То че младоста си е младост вярно е, че знанието идва с опита и това е вярно, но отговорноста е друго нещо. Майка ми имаше една друга мисъл. Тя ми казваше така " Ако не учиш и не четеш на младини, ще го правиш на старини, животът ще те принуди, разликата е в това че на младини се учи по-лесно и по-бързо...Сега учи и си вземи добра професия, а после има да живееш цял живот"
цитирай
2. martosh - Отлично написано
21.05.2009 15:35
Доста получителна история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4306649
Постинги: 6253
Коментари: 1675
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930